ВИРУСНИ ХЕПАТИТИ А, В И С
ХЕПАТИТ А
Вирусният хепатит тип А е остро инфекциозно заболяване,
което се характеризира с увреждане на черния дроб, поява на жълтеница
и склонност към епидемично разпространение предимно през есенно-зимния
сезон.
Източник
на инфекцията при вирусен хепатит тип А са болните с
жълтеница и с безсимптомни форми, които отделят вируса чрез изпражненията
и урината.
Пътищата на разпространение са:
• контактно-битов;
• хранителен;
• воден.
Основни
фактори за предаване на заразата:
• замърсени ръце и предмети на бита;
• замърсени хранителни продукти, най-често чрез неизмити
ръце, мухи, хлебарки, гризачи и други;
• замърсена вода.
Клинична
картина на заболяването се характеризира със следните периоди:
- Инкубационен (от заразяването до появата на първите
клинични симптоми) – от 14 до 50 дни.
- Преджълтеничен – проявява се с отпадналост, намален
апетит, обща разбитост, умерено повишена температура и тежест
в епигастриума. Особено характерни са грипоподобния и артралгичния
синдроми (болки по ставите и мускулите). Към края на периода урината
на болните потъмнява, изпражненията стават светли, черният дроб
се увеличава;
- Жълтеничен (иктеричен) – характеризира се с пожълтяване
на склерите, което постепенно обхваща лицето и цялото тяло. Жълтеницата
може да бъде от една забележима до тежка с жълт до черен оттенък.
През този период черният дроб се увеличава 2-4 см. Възможна е
поява на извънчернодробна патология – гломерулонефрит, полиневрит
и др. Иктеричният период продължава от 1 до 4 седмици;
- Реконвалесцентен (възстановителен) – характеризира
се с изчезване на жълтеницата, нормализиране на апетита и размерите
на черния дроб.
Хепатит
А може да протече и като безжълтенична форма, която обуславя голямото
разпространение на заболяването.
Профилактиката на Вирусен хепатит А не се различава
от тази на останалите чревните инфекции и включва:
1. Мерки
спрямо източника на инфекция
- своевременно търсене на лекарска помощ от заболелите,
с оглед своевременното и ефективно лечение и изолация.
2. Мерки
за прекъсване пътищата на предаване на заразата
-провеждане на качествена дезинфекция при производство
и реализацията на хранителните продукти и питейната вода;
-поддържане на висока обществена и лична хигиена, особено
от работещите в рискови за здравето обекти – хранителни, детски
и здравни заведения;
-обилно измиване на плодовете и зеленчуците, предназначени
за консумация в суров вид;
-измиване на ръцете със сапун и преди приготвяне на храната,
хранене и след ползване на тоалетната;
-недопускане на мухи в помещенията чрез замрежване на
прозорците, осигуряване на плътно затваряне на съдовете за смет;
редовно извозване на отпадъците;
-неизползване на вода за пиене от съмнителни водоизточници
и водоеми за спорт, риболов, къпане;
-редовно провеждане на профилактични дезинфекции и дезинсекции
в хранителни, детски и учебни заведения, обществени, жилищни сгради
и други.
3. Мерки
спрямо възприемчивите на инфекцията лица
Вирусният
хепатит тип А е заболяване, което подлежи на имунопрофилактика
(активна и пасивна):
- Активната имунизация се извършва с противохепатитна
А ваксина – Хаврикс, която осигурява десет годишен имунитет. Ваксината
е показана за следните рискови контингенти: войници, хомосексуалисти,
наркомани, медицински работници, персонал на хранителни обекти,
детски и ученически колективи;
- Пасивната имунопрофилактика се провежда на контактни
лица до 17 годишна възраст и работещи в рискови за здравето обекти,
не по-късно от петия ден от контакта – еднократно с Гама глобулин.
ХЕПАТИТ В
Хепатит В се причинява от вирус, наречен хепатит В вирус
(HBV). Той е изключително резистентен вид, способен да издържи
екстремни температури и влажност. Може да преживее след 20 годишно
замразяване при -20 С, за 24 месеца при -80 С, 6 месеца при стайна
температура и 7 дни при + 44 С. Инфекцията с хепатит В вируса
(HBV) е инфекция на целия организъм, но най-характерно е засягането
на черния дроб.
Острият
хепатит В се развива скоро след контакта с вируса и обикновено
завършва с пълно оздравяване. В малък брой от случаите може да
се развие изключително тежка, животозастрашаваща форма на остър
вирусен хепатит В, наречена фулминантен (светкавичен) хепатит.
Хроничният
(дълготраен) хепатит В е инфекция с вируса на хепатит В, която
трае повече от 6 месеца. За наличието на хроничното заболяване
се съди освен по оплакванията и по наличието на определени промени
в кръвните, имунологични и морфологични изследвания.
Начини за заразяване с вируса причиняващ хепатит
В
HBV се намира в кръвта и в по-малко количество в семенната
течност (спермата), вагиналните секрети, слюнката, кърмата и другите
телесни течности на заразения човек.
Най-честите
пътища на предаване на инфекцията с хепатит В са:
•
преливане на кръв и кръвни продукти
•
полов път, включително хомосексуален контакт между мъже
•
използване на общи игли и спринцовки при инжекционно употребяващите
наркотици
•
заразяване по време на медицински манипулации при използване на
заразен инструментариум
•
контакт със заразена кръв или заразен инструментариум при правене
на татуировки, пиърсинг, акупунктура и др.
•
контакт на наранена кожа или лигавица със заразена кръв при използване
на чужди ножчета за бръснене, дори и четки за зъби
•
заразяване на бебето от майката по време на раждането
Клинична картина
Инкубационният период на вирусния хепатит В варира от
2 до 6 месеца, но обикновено не е по-дълъг от 3 месеца.
Най-често началото е грипоподобно със или без стомашно-чревни
прояви (разстройство, гадене, повръщане), като особено характерно
е пожълтяването на кожата и склерите на очите. Възможно е обаче
да липсва пожълтяване.
Характерните
оплаквания при повечето заразени в началото на заболяването са:
•
умерено повишена температура;
•
потъмняване на урината (цвят на бира);
•
изсветляване на изпражненията;
•
чувство на отпадналост, умора, нежелание за работа;
•
загуба на апетит, отвращение от мазни храни, гадене, повръщане,
разстройство;
•
болки в ставите и мускулите;
•
тежест до болка в областта на черния дроб и горната част на корема.
Пожълтяването
обикновено настъпва няколко дни след изброените по-горе симптоми,
като първо пожълтяват склерите на очите, долната повърхност на
езика и накрая кожата. С настъпване на пожълтяването обикновено
състоянието на болните се подобрява.
Усложнения
- заразяването с вируса на хроничен хепатит B (HBV) може да доведе
до напреднало заболяване на черния дроб, включително цироза или
рак на черния дроб.
Диагнозата
вирусен хепатит В се поставя на базата на клиничен преглед, изследване
на кръв и урина, назначени от лекар.
Как се лекува хепатит В?
Като вирусно заболяване, няма специфичен медикамент,
насочен срещу вируса на хепатит В. Ето защо лечението му е много
трудно.
Острият
хепатит се лекува главно с медикаменти предпазващи черния дроб
от увреждане, строг постелен режим през първия месец от заболяването,
избягване на физически натоварвания в следващите 6 месеца. Много
важна е диетата за болните, която трябва да се спазва също около
6 месеца.
Препоръчителни
храни:
•
Богати на въглехидрати - захарни и захарно-плодови изделия (нектари,
компоти, конфитюри, пчелен мед, сиропи, мармалад); тестени изделия,
кремове, ориз, овесени ядки, макаронени изделия.
•
Белтъчини в умерено количество - мляко и млечни изделия (изкиснато
сирене, несолена извара, кашкавал), месо (прясно пилешко, агнешко,
телешко, нетлъсто говеждо, черен дроб, диетични кренвирши и свинско
без тлъстини, телешки салам, нетлъста шунка), риба.
•
Богати на витамини - плодове и зеленчуци, както и шипков чай и
минерална вода (подходящи са Хисаря или Горна баня);
•
Ограничено количество мазнини след 1-вия месец - предимно растителни
(зехтин и олио).
Забранени
за консумация храни:
•
Консервирани меса и риба: луканка, саздърма, солени и тлъсти риби
и хайвер, тлъсто свинско и говеждо месо, овче месо, сланина, свинска
мас, овча лой, гъски, патици, силни месни сосове и бульони, пържени
и панирани ястия;
•
Пикантни подправки: черен пипер, бахар, горчица, кимион;
•
Други: туршии, люти чушки, суров чесън и лук, патладжан, гъби,
силен чай и силно кафе;
•
В по-малки количества може да се употребяват шоколад и какао,
варен чесън и кромид.
Да се
избягва:
•
консумацията на алкохол, поради токсичното му действие върху черния
дроб;
•
приема на лекарства, които са вредни за черния дроб;
•
да не се приемат потискащи имунната система медикаменти.
Лечението
на хроничния хепатит зависи от това дали вирусът е активен и дали
има увреждане на черния дроб. Има медикаменти за лечение на хроничен
хепатит, но те може да не са подходящи за всички пациенти. Лекуващият
гастроентеролог най-добре може да прецени дали лечението е подходящо
за вас.
Разработени
са два типа лекарства за лечение на хепатит В:
Антивирусни
– това са лекарства под формата на таблетки, които намаляват размножаването
на вируса, но след спирането им тяхното действие се прекратява
- Тенофовир, Адефовир,Телбивудин, Ентекавир и Ламивудин;
Интерферон
– Пегилираният интерферон се прилага като седмична инжекция, подтикваща
имунната система да се бори с инфекцията. Лечението с интерферон
е успешно при около 35% от случаите. За разлика от антивирусните
препарати, при лечението с интерферон подобрение може да се очаква
и след спиране на терапията.
След
преболедуване и излекуване от хепатит В, в организма на човека
се изработва ТРАЕН ИМУНИТЕТ, който не позволява
повторно заразяване.
Профилактика на хепатит В
В Република България от 1992 година се извършва задължителна
ваксинация срещу хепатит В - това означава, че всички
бебета, родени от 1992 г. насам се имунизират срещу хепатит В
още в първите 24 часа след раждането си. Препоръчително е използването
на ваксината и за всички хора, които професионално или в личния
си живот са застрашени от заразяване с хепатит В.
ХЕПАТИТ С
“Хепатит” е общо понятие, което означава възпаление
на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат
на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на
определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие
на нарушение в имунната (защитната) система на организма.
Хепатит С е заразно вирусно заболяване, което
обикновено води до сериозни трайни увреждания на черния дроб.
То засяга различни групи хора, но преди всичко инжекционно употребяващите
наркотици, здравните работници, пребиваващите в места за лишаване
от свобода и други.
Какво представлява вирусът на хепатит С?
Вирусите са най-малката известна форма на живот. Те използват
клетки, за да се възпроизвеждат, като вкарват своя генетичен материал
в клетката и я превръщат във „фабрика” за нови вируси. Това скоро
убива клетката. Вирусите имат т. нар. „предпочитани” клетки –
например тези на белия дроб (както е при пневмонията) или чернодробните
клетки (при хепатита).
Вирусът
на хепатит С е с големина 50 нанометъра, а нанометърът е една
милиардна част от метъра – ако се наредят 200 хиляди вируса един
до друг ще образуват редичка с дължина един сантиметър. Поради
това, че е толкова малък, вирусът съществува в миниатюрни следи
от кръв – така инструменти и повърхности, които наглед са чисти,
могат да съдържат вируса. Освен това HCV е много устойчив към
външната среда и може да оцелее в нея в продължение на 30 – 40
дни, даже и без наличието на кръв. Той не умира лесно дори при
изваряване и дезинфекция в битови условия. Това го прави лесно
разпространяем и обяснява защо засяга така масово и бързо хората,
които ежедневно се инжектират.
Как се предава?
Основно хепатит С се предава при контакт със заразена
кръв, което може да стане при:
•
инжектиране с нестерилни спринцовки и игри;
•
ползване на чужди прибори и материали за инжектиране, като капачки,
памуци, дезинфекционни кърпи, дори повърхности, върху които се
приготвя разтворът за инжектиране; смъркане на наркотици с обща
фуния;
•
ползване на чужди лични вещи, като например самобръсначки, четки
за зъби, нокторезачки, обеци и други;
•
при медицински манипулации, предполагащи контакт с кръв;
•
при преливане на кръв, но рискът в такава ситуация е сведен до
минимум;
•
при пиърсинг и поставяне на татуировки, когато не се използват
чисти игли.
Възможно
е хепатит С да се предаде и при необезопасен секс, ако има контакт
с кръв – при по-груб секс, когато се получават охлузвания.
Какви са симптомите?
Първоначално може да липсват симптоми на нарушено физическо
здраве. По-късно нарушената функция на черния дроб може да се
прояви с:
•
отпадналост, болки по мускулите и ставите
•
леко повишена телесна температура
•
загуба на апетит, гадене и евентуално повръщане
•
тежест и болка в дясното подребрие
•
потъмняване на урината
•
изсветляване на изпражненията
•
жълтеница
Голяма
част от случаите на остър хепатит С протичат леко до умерено и
предимно без жълтеница.
При
жълтеничните форми след около 1 месец от изброените по-горе симптоми
се появява жълто оцветяване на бялото на очите и на кожата, което
трае 12 - 15 дни и след това постепенно изчезва. Състоянието на
болните се подобрява с появата и постепенното изчезване на жълтеницата.
Какви са усложненията?
В голям брой от случаите инфекцията с HCV се открива
случайно. Въпреки липсата или слабата изразеност на симптоми инфекцията
може да предизвиква тежко увреждане на черния дроб и първите оплаквания
на пациента могат да бъдат тези на чернодробна цироза или нейните
усложнения:
•
задръжка на течности с образуване на отоци по цялото тяло и натрупване
на свободна течност в коремната кухина (асцит)
•
дълго продължаваща жълтеница със сърбеж по кожата
•
силна умора, загуба на тегло, смущения в съня
•
образуване на "съдови звезди" по кожата - представляват
разширени подкожни капиляри
•
лесно образуване на "синини" по кожата при нараняване
•
обърканост, унесеност, халюцинации
•
чернодробен рак и други
Как се поставя диагнозата?
Изследване за хепатит С се прави чрез кръвен тест за
антитела. Организмът се нуждае от сравнително дълго време за да
произведе антитела срещу вируса (в някои случаи до 5 месеца) -
т. нар. „прозоречен” период. Ако изследването се направи в този
период, резултатът може да е отрицателен, въпреки развиваща се
HCV инфекция.
Наличието
на симптоми на чернодробно заболяване, повишените стойности на
чернодробни ензими и положителният тест за антитела срещу HCV
потвърждават диагнозата хепатит С в около 95% от случаите.
Какво е лечението на хепатит С?
Не всички пациенти, заразени с вируса на хепатит С, се
нуждаят от лечение. Преценката за започването му е индивидуална
и се определя от хода на болестта, наличието или не на оплаквания,
резултатите от лабораторните изследвания, наличието на съпровождащи
заболявания, възрастта на пациента и т.н.
Крайната
цел на лечението за хепатит С е пълното изчистване на организма
от HCV. Най-често то се състои в приемането на две лекарства -
едното е интерферон с удължено действие (пегилиран), който се
инжектира подкожно един път седмично; второто е рибавирин таблетки,
които се приемат два пъти дневно с храната.
Как да се предпазим?
Понастоящем не съществува специфична защита срещу вируса
на хепатит С. За разлика от хепатити А и В, не е създадена ваксина
срещу HCV.
Предпазването
от заразяване с вируса на хепатит С се свежда до избягване на
рисковите фактори и спазване на определени мерки от носителите
на вируса:
•
да се избягва венозното приложение на наркотици и особено употребата
на общи игли и спринцовки
•
да се използва презерватив при всеки полов акт
•
да се избягва контакт с предмети, които може да са замърсени с
кръв или телесни течности на болен от хепатит С, като употреба
на общи бръснарски ножчета, четки за зъби, недобре стерилизиран
инструментариум за правене на татуировки, пиърсинг и др.
Носителите
на хепатит С:
•
трябва да се ваксинират срещу хепатит А и хепатит В (в случай,
че не са прекарали тези заболявания);
•
не трябва да употребяват алкохол и да сведат до минимум приема
на повечето лекарства;
•
желателно е да спазват определена полова хигиена (да използват
презервативи, да избягват честа смяна на партньорите);
•
не трябва да даряват кръв и органи;
•
длъжни са да уведомяват за състоянието си медицинския и стоматологичен
персонал при извършването на кръвни манипулации (както и при правенето
на татуировки, пиърсинг и т.н.).
|
