АТМОСФЕРНО И ШУМОВО ЗАМЪРСЯВАНЕ
ОТ АВТОМОБИЛИТЕ
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО
В
съвременните условия на живот здравето на човека зависи от околната
среда в не по-малка степен, отколкото от заложената в него наследственост.
В началото на 21
век, почти половината от населението на планетата живее в градовете.
Градският начин на живот има неоспорими предимства, но и редица
негативни последици, които на фона на характерните за съвременните
хора обездвижване и небалансирано хранене са заплаха за здравословното
им състояние.
Основният източник
на здравно-екологични проблеми в градската среда е автомобилният
транспорт. Той е причина за:
• замърсяване
на атмосферния въздух;
• нарастване
на шума в населените места;
• увеличаване
на количеството отпадъци от стари и спрени от движение автомобили.
Замърсяването на
въздуха от превозните средства допринася за глобалното затопляне,
което повишава значително рисковете от засушаване, наводнения, циклони
и земетресения. Според очакванията, до 2010 година замърсяването
с въглероден диоксид ще повиши средната температура на земята с
20С.
АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ
АВТОМОБИЛИТЕ
Автотранспортът
замърсява атмосферния въздух чрез:
• изгорелите
газове, които съдържат въглероден оксид, азотни окиси, въглеводороди
и прах;
• изпаренията
на горивата при производството и транспортирането им, при зареждане
на резервоарите на МПС на бензиностанциите, при разливането на препълнени
цистерни.
Основни замърсители
Прах
Автотранспортът
е един от основните източници на замърсяване на въздуха с прах,
което е предпоставка за:
• по-често
възникване на остри респираторни инфекции (ринити, фарингити, бронхити,
бронхопневмонии) и заболявания на очите (конюнктивити и кератити);
• усложняване
и по-тежко протичане на хроничните болести на дихателната система
(бронхиална астма, хроничен бронхит, белодробен емфизем) и на сърдечно-съдовите
заболявания, което води до намаляване на продължителността на живота.
Серен диоксид
Серният
диоксид попада във въздуха като отпадък от изгарянето на горива
с високо сярно съдържание (дизелово гориво, мазут).
Серният диоксид
има дразнещ ефект върху лигавицата на дихателната система. Най-чувствителни
към атмосферното замърсяване със серен диоксид са децата и болните
от бронхиална астма, хронични сърдечно-съдови и белодробни заболявания.
Въглероден оксид
Въглеродният
оскид е отпаден газ, който се получава при непълното изгаряне на
горивата в автомобилите.
При вдишване въглеродият
оксид блокира транспорта на кислорода до мозъка, сърцето и други
жизненоважни органи в човешкото тяло. Особено чувствителни към токсичното
му действие са бременните жени, новородените, болните от анемия
и хората с хронични заболявания на сърдечно-съдовата система.
Въглеводороди и други токсични
замърсители
(летливи органични съединения)
Въглеводородите
и летливите органични съединения се отделят при непълното изгаряне
на горивата, както и с изпаренията при дейности, свързани с презареждане
(бензин) и боядисване (органични разтворители) на моторни превозни
средства.
Въглеводородите са фотооксиданти, които:
•
имат дразнещо действие върху кожата и лигавицата на дихателната
система и очите;
•
утежняват протичането на хроничните заболявания на дихателната система;
•
могат да причинят ракови заболявания.
Известно е, че
полицикличните ароматни въглеводороди и преди всичко
3-4 бензпиренът,
причиняват рак на белите дробове, особено при мъжете
пушачи, работещи в големи промишлени предприятия. Доказано е, че:
• при вдишването
на замърсения въздух от автотранспорта в големия град, човек поема
3-4 пъти повече 3,4-бензпирен, отколкото при изпушването на 40 цигари
дневно;
• смъртността
от рак на белия дроб е близо 9 пъти по-висока при живеещи в близост
до автомагистрали, в сравнение с тази при жителите в отдалечен от
магистралата район.
Атмосферните замърсители,
отделяни от автомобилите, в съчетание с интензивно слънчево греене,
висока влажност на въздуха и липса на вятър образуват т. нар. фотохимичен
смог (токсична мъгла) - често явление в големите градове. При фотохимичния
смог се образуват многобройни (вторични) токсични вещества с окислително
действие – фотооксиданти (азотни окиси, озон, водороден прекис,
формалдехид, пероксиацетилнитрат, полициклични ароматни въглеводороди
и други), които водят до:
• алергични
заболявания на очите, дихателните пътища и кожата;
• остри и
хронични болести на дихателната система;
• повишена
заболяемост и смъртност от хроничен бронхит, емфизем и рак на белия
дроб;
• намаляване
на имунната защита на организма.
За
да дишаме по-чист въздух, бихме могли:
• да се придвижваме
по-често пеша или с велосипед;
• да предпочитаме
обществения трансопорт вместо личните си автомобили;
• да използваме
по-ненатоварени маршрути и да избягваме задръстванията в пиковите
часове;
• да избягваме
да зареждаме колата си с гориво в горещите часове на деня;
• да използваме
висококачествени моторни масла и горива;
• да поддържаме
автомобила си в техническа изправност, което подобрява неговата
икономичност и понижава консумацията на гориво.
ШУМОВО ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ АВТОМОБИЛИТЕ
Един
от основните източници на шум в градовете са транспортните средства.
Понастоящем в големите
градове на света, през деня уличният шум е с интензивност 65 – 85
дБ (А), а в градовете у нас – 65-75 дБ (А), като във върховите часове
достига до 90 – 95 дБ (А). За сравнение интензивността на шума при
тих разговор между двама души е 40 дБ (А), а на реактивен самолет
на височина 100-200 метра - 115 дБ (А ).
Високите нива на
уличния шум водят до повишаване на шума в жилищата.
Нормата за пределно
допустимо ниво на шума в жилища, възприета в редица страни, както
и в България е 30-35 дБ (А).
Шумът в населените
места е стресов фактор за организма и ефектът му е свързан със засягането
на всички органи и системи; намалена работоспособност; преумора,
вследствие на нарушени сън и отдих.
Наднормените
нива на шума от автотранспорта са предпоставка за:
•
развитие на неврози, язвена болест, артериална хипертония, сърдечно
-съдови заболявания;
• понижена
имунна защита на организма.
За
да живеем по-спокойно в града, бихме могли:
• да подменим
шумния ауспух на автомобила си;
• да настроим
алармената инсталация на автомобила си да се самоизключва бързо,
след като е задействана;
• да не натискаме
клаксона и да не форсираме двигателя без нужда;
• да не усилваме
прекалено звука на стереоуредбата в автомобила си.
|
