СЕКСУАЛНО-ПРЕНОСИМИ ИНФЕКЦИИ

        Лятото е сезонът, през който се осъществяват нови срещи и контакти. Младите хора често попадат в случайни компании и осъществяват сексуални връзки след кратко запознанство, а те са предпоставка за заразяване и разпространение на инфекции, предавани по полов път. Факт е, че през последните години нараства заболеваемостта от СПИН, сифилис, трипер, и други сексуално-преносими болести (СПИ).

Сифилис (Луес, Болест на Хофман)

        Сифилисът е една от най-сериозните сексуално-преносими болести. Причинител: Treponema pallidum („бледа спирохета“) – бактерия със спираловидна форма, която е силно подвижна. Спирохетата се нарича бледа поради нейното слабо оцветяване с анилинови бои и невъзможност да се види с обикновен микроскоп. Под въздействие на антисептични и дезинфекционни разтвори бледите спирохети загиват бързо. Измиването с вода и сапун е достатъчно за унищожаване на попадналите върху кожата спирохети.
        Болестта има много разнообразни симптоми, които могат да имитират други болести, затова сигурната диагноза се поставя само след кръвен тест. Протича във стадии, продължаващи години наред и ако не бъде лекувана навреме, оставя тежки поражения върху болния.

        Начин на заразяване:
        Основните пътища за заразяване са: по полов път - 90% (придобита инфекция) и от майката на плода (вроден сифилис). Рядко сифилисът може да бъде предаден по извънполов път - чрез целувка, смучене на рани, сучене на мляко от болна майка. Контактно-битовият път на предаване има значение в около 10% от случаите - лъжици, вилици, чаши, четки за зъби, шпатули, стоматологични инструменти и др. Заразяване може да стане и по кръвен път – замърсени спринцовки при лица, употребяващи наркотици, нестерилни инструменти и т.н.
        Сифилисът има три стадия на развитие. Лечението може да бъде успешно във всеки един, но само докато в организма не са нанесени физически увреждания на органите и тъканите. Това обикновено се случва при третичния сифилис. Тогава при лечение, бактерията се унищожава напълно, но пораженията остават.

        Клинична картина: Сифилисът е хронично, циклично протичащо заболяване, с периоди на обостряне и затихване на симптомите.

        Първичен сифилис
        След инкубационен период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) от 10 до 90 дни (най-често около 20) след заразяването, на мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, по-рядко язва, наречена твърд шанкър (ulcus durum). Тя е с кръгловата форма с диаметър от 5 до 20 мм, гладко дъно с медно-червеникав цвят, с оточни твърди ръбове, неболезнена. Локализацията на язвата най-често е в областта на главата и препуциума на пениса, вулвата и влагалището. Няколко дни след появата на сифилистичната язва, регионалните лимфни възли се увеличават и достигат големина на лешник, като са неболезнени при опипване. Оставена без лечение раничката заздравява за няколко дни. Обикновено в този период, кръвните тестове стават позитивни при появата на шанкъра, но често и по-късно в хода на първия етап от болестта.
        Вторичен сифилис
        Вторият стадий на сифилиса започва средно 1 до 6 месеца след първоначалното заразяване (най-често от 3 месец). Проявите са най-разнообразни, продължителността му е от 6 месеца до 4-5 години.
        Най-значителният симптом са сифилистичните обриви (сифилиди), които се появяват по цялото тяло, неболезнени са, и не предизвикват сърбеж. В началото това са малки и дискретни петна с бледо розов цвят. С напредване на болестта обаче те прерастват в големи и забележими обриви разполагащи се по цялото тяло, най-вече в областта на дланите и ходилата, корема, гърдите, гърба и други места, като областта при челото се наричат „Короната на Венера”, а в областта на деколтето – „Огърлицата на Венера” (по името на римската богиня на любовта – Венера) .
        Раничките около устата и половите органи също са често срещани в този период. Разположени върху триещите се повърхности напр. между краката, те се разрастват и се появяват широки кондиломи (Condulomata lata). Кондиломите се смятат за най-заразните симптоми на болестта - от тях се отделя богат на спирохети секрет, който може да бъде изследван.
        Възможна е поява на обезкосмени места по главата или веждите.
        Други възможни симптоми са болезнено гърло, треска и главоболие, увеличени лимфни възли, загуба на тегло, краткотрайната (за около 4 - 5 дни) повишена телесна температура, обикновено привечер, съпроводена от изпотяване.
        При вторичният сифилис е възможно засягане на централната нервна система под формата на менингит със силно главоболие. Това обаче се случва при малък процент от пациентите.

        Латентен сифилис
        При нелечение на симптомите на вторичния сифилис, болестта преминава в латентен стадий за неопределен период от време. При него болният няма повече подобни оплаквания, но инфекцията продължава да се развива, като навлиза още по-дълбоко в организма. Тестовете продължават да са позитивни и болестта може да бъде предадена на други хора.

        Третичен сифилис
        След преминаването на латентния период сифилиса навлиза в последната си фаза. Тя започва приблизително няколко години след заразяването (от 3 до 10), но началото и не може да бъде определено с точност. За тази фаза са характерни поражения върху вътрешните органи, централната нервна система, кожата и други.
        В третата фаза на болестта, по тялото се появяват образувания, които на пипане са твърди и приличат на гумени топчета или тумори. Те се наричат сифилистични гуми. Гумите са по-малобройни от обрива характерен за втория период. Те се намират под кожата, подвижни са спрямо нея, а големината им е с размер на бобено зърно до яйце. С времето те нарастват, размекват се и от тях изтича лепкава материя от гной и кръв. Разяждат кожата и подкожните тъкани, зараствайки бавно и причинявайки деформации и белези. При появата на гумозни образувания на небцето, те разяждат костта и се образува кухина между носа и устата, оставяйки тежки анатомични дефекти след себе си. Могат да се образуват също в областта на очите, предизвиквайки слепота. Появата им в мозъка води до психични разстройства, невросифилис или смърт.
        Гуми навлизат също така и в костите и предизвикват възпаление и разрушаване на костите.
        От вътрешните органи могат да бъдат засегнати черния дроб, стомаха, пикочно-половата система, но най-характерно е засягането на сърдечно-съдовата система, където при засягане на гръдната аорта се развива сифилитично възпаление на аортата.

        Вроден сифилис
        Сифилисът може да бъде предаден от бременна майка на плода. При скорошна инфекция вероятността за предаване на болестта е по-голяма от при инфекция в напреднал стадий. При една ранна инфекция и заразяване на плода в първите месеци през бременността, се ражда мъртво бебе, поради невъзможността за правилно създаване на органите му.
        Сифилис на кърмачето се появява няколко месеца след раждането. В такива случай бебето има образувания (подобни на кожните сифилиди) около устата, дланите и ходилата, силни нарушения в костната система, увредени вътрешни органи, анемия и тежко цялостно състояние.
        Сифилис на детската възраст се появява до 3-4 година след раждането. Характерни са кожните промени, подобни на тези при вторичен сифилис, патологични промени в дългите кости, засягат се важни органи, като черен дроб, очи, далак, тестиси и др.
        Късният вроден сифилис започва в пубертета, като дотогава обикновено остава латентен и бива рядко забелязан. Пораженията при него са подобни на тези от третичния придобит сифилис - гумозните образувания. Наблюдават се и характерни изменения в развитието на зъбите, очите (възможна е слепота), формата на главата и носа (седловиден нос). Вътрешните органи остават често незасегнати, но психически детето почти винаги развива увреждания, като умствена изостаналост, нарушения в координацията и движенията, възможно е настъпването на прогресивна парализа.

Гонорея (Трипер, Болест на Найсер)

        Причинител: Neisseria gonorrhoea - това е микроорганизъм, с форма на двойка бобени или кафени зърна, обърнати едно срещу друго с вдлъбнатите си страни.
        Начин на заразяване: по полов път или по време на раждане (инфекцията може да попадне в очите на новороденото).
        Клинична картина: Триперът е силно заразна болест с кратък инкубационен период - от 3 до 5 дни. При мъжете заболяването протича със силно парене и болки при уриниране - “пиках и плаках”, с жълто-зелен гноен секрет, изтичащ от пикочния канал (уретра), болезнени ерекции, особено нощем. Често пикочните пътища се възпаляват, при което болките се засилват, появява се кръв в урината, тежест в скротума, повишена температура и отпадналост. При нелекуване заболяването хронифицира: болките и паренето намаляват, секретът се свежда до една оскъдна и бистра “утринна” капка, която се получава само след изстискване на уретрата, урината се избистря.
        При жената заболяването протича с възпаление на уретрата и лигавицата на маточната шийка: парене и сърбеж до болка в уретрата, особено при уриниране, жълто-зелен секрет от влагалището. При нелекуване на възпалението симптомите отслабват: оскъдно вагинално течение и минимално парене при уриниране. При жените острите симптоми могат да липсват и заболяването да се изяви с усложненията.
        Има и извънполови форми на гонорея: очна, кожна, гърлена и други.
        Усложнения: гонореята е една от главните причини за стерилитет и хронични възпалителни заболявания на половите органи.
        За да се постави диагноза се прави микроскопско изследване и посявка на материал, взет от половите органи, ректума или назофаринкса.
        Лечението се провежда задължително от лекар.

Трихомоназа

        Причинител: Trichomonas vaginalis - едноклетъчен паразит с формата на круша, снабден с 4 свободни камшичета и 1 прилепнало до тялото, като мембрана. Той е много неустойчив във външната среда и затова заболяването се предава предимно по полов път.
        Начин на заразяване: Най-честият начин за заразяване е половият; при жената макар и рядко е възможно и извънполово заразяване - чрез използване на общи тоалетни принадлежности или при груби нарушения на правилата на личната хигиена. Къпането в недобре почистени вани и в малки минерални басейни създава теоретична възможност за извънполово заразяване, а къпането в открити водоеми не може да доведе до заразяване, поради бързо загиване на паразита.
        Клинична картина: инкубационен период - средно 1 - 2 седмици. При жените се появява обилно воднисто или млекоподобно до жълто-зеленикаво пенесто течение (“газирано” влагалищно съдържимо), придружено със сърбеж, смъдене или парене при уриниране. При мъжете оплакванията са по-незначителни - сърбеж и парене при уриниране.
        Усложнения – запушване на маточните тръби, стерилитет и други.
        Диагнозата се поставя чрез микроскопско изследване на секрет или посявка върху хранителна среда.
        Лечението се провежда задължително от лекар.

Вагинална кандидоза

        Причинител: дрождеподобни гъби от рода Candida (C. albicans, C. tropicalis, C. krusei).
        Начин на заразяване: Поселването на гъбите става по полов път или по съседство от ануса. Предразполагащи моменти за заболяването са: бременност, диабет и продължително антибиотично лечение.
        Клинична картина: Заболяването протича най-често с остро възпаление на влагалището, придружено със силен сърбеж, засилена влагалищна секреция с миризма на “вкиснато”, болки при уриниране. Малките срамни устни са оточни и зачервени, влагалищните стени са огнено червени с белезникави налепи с вид на извара. При нелекуване оплакванията стихват, но могат да се обострят по време на менструация и след полов контакт.
        При мъжете най-често се възпалява главичката на половия член и пикочния канал - сърбеж, зачервяване, оток и налепи.
        Диагнозата се поставя микроскопски или след посявка върху хранителна среда.
        Лечението е трудно и упорито.

Хламидиаза

        Причинител: Chamidia trachomatis – вътреклетъчен микроорганизъм (устойчив на физични и химични агенти – за разлика от причинителите на другите СПИ), който се разполага като “шапка” около ядрото на епителната клетка.
        Начин на заразяване: предава се предимно по полов път.
        Клинична картина: инкубационният период е от 1 до 4 седмици. При мъжете протича като хронично възпаление на уретрата - слаби субективни оплаквания, оскъдно воднисто-слузен ексудат, главно под формата на утринна капка. При жените се явява под формата на подостро възпаление на вулвата и влагалището, пикочния канал и шийката на матката. В ексудатът може да има капки кръв. И при двата пола е възможна пълна безсимптомност.
        Инфекцията може да причини и очни, ставни, белодробни и чернодробни увреждания.
        Ако не се лекува навреме заболяването хронифицира. Последствията са стерилитет, спонтанни аборти и увреждания на плода.

Генитален херпес

        Причинител: вирус - Herpes simplex тип 2. Характерно за него (както и за останалите херпесни вируси) е склонността им към персистиране в латентно състояние в организма и наново активиране на инфекцията при спад в защитните сили на тялото. Херпесните вируси се характеризират и с множество различни механизми за разпространяване на инфекцията от човек на човек.
        Начин на заразяване: предава се по полов път.
        Клинична картина: е от няколко дни до 2-3 седмици. Първите симптоми са парене, болка при уриниране и при полов акт. По-късно се появяват малки мехурчета с големина от просено до лещено зърно с бистро съдържимо, което по-късно помътнява. След това те се разкъсват и се превръщат в болезнени повърхностни ранички покрити с тъмнокафяви корички. При възпаление на влагалището са налице: внезапно появяващо се течение, неразположение, повишаване на температурата, болки в коремната област. Регионалните лимфни възли са подути и болезнени. Сексуалните контакти през острият стадий на заболяването или по време на рецидив крият голям риск от заразяване на партньора.
        Херпесният вирус остава "скрит" в организма, там, където е имало обривна единица, без да причинява оплаквания. Обикновено се активизира отново върху гениталиите, когато имунната защита на организма намалее.
        Диагнозата се поставя чрез вирусологично изследване на течност от мехурчетата.
        Лечението се провежда от лекар.

Остри кондиломи

        Причинител: Острите кондиломи се причиняват човешкия папиломен вирус (Human papilloma virus), типове 6 и 11.
        Начин на заразяване: предава се предимно по полов път.
        Клинична картина: Инкубационният период е средно 3 месеца. Най-общо острите кондиломи представляват образувания, наподобяващи брадавици. Те могат да бъдат дребни и гладки, или по-често имат неравна и дребно-зърниста повърхност. Обикновено са неболезнени, бледорозови, мековати и множествени. Кондиломите могат да достигнат големи размери, като в някои случаи при неспазване на добра лична хигиена се инфектират, при което издават силна неприятна миризма.
        При жените острите кондиломи се разполагат около влагалището (по големите и малки срамни устни, клитора), във входа на влагалището, уретрата (през която се отича урината от пикочния мехур) и в близост до ануса. Особено опасно е засягането на маточната шийка, тъй като е установено, че дългогодишната инфекция с човешкия папиломен вирус е рисков фактор за развитие на рак на маточната щийка.
        При мъжете острите кондиломи се появяват най-често в основата на главичката на пениса и уретрата.
        Лечението се провежда от лекар с различни медикаменти, под формата на кремове или мази, които се нанасят на място (локално). По-големите кондиломи се отстраняват хирургично. Те задължително се изпращат за изследване за изключване на евентуална малигнизация (преминаване в раково заболяване).

 

Начало      Карта     Архиви: м.09/2015 м.11/2015 м.12/2015 м.02/2016 м.03/2016 м.04/2016 м.05/2016 м.06/2016 м.09/2016 м.10/2016 м.11/2016