ПАСИВНО ТЮТЮНОПУШЕНЕ
НЕПУШАЧИ, ТЮТЮНОПУШЕНЕТО
Е ОПАСНО ЗА ВАС
За непушачите тютюневият дим е бил винаги
неприятен. Той има лоша миризма, дразни носа и очите. Едва в последните
20 години беше установено, че да вдишваш тютюневия дим от други
хора може да бъде и много опасно.
Тютюневият дим съдържа над 4 800 химични
съединения (никотин, въглероден оксид, кадмий, арсен, хром, нитрозамини,
бензпирени, амоняк, формалдехид, серен диоксид и други). За 69 от
тях е доказано, че причиняват ракови заболявания. Причината, поради
която тютюневият дим съдържа толкова много различни химически вещества
е високата температура (800 – 950 градуса), която се развива в димящия
край на цигарата при всмукване. Всеки човек, изложен на тютюнев
дим, вдишва тези вещества.
Какво означава да си пасивен
пушач (пасивно пушене)?
Пасивният пушач е човек, който не пуши,
но се намира в едно помещение с пушачи и вдишва тютюнев дим – комбинация
от две струи:
• “главна димна струя”
– това е димът, който се вдишва и после се издишва от пушача;
• “странична димна струя”
– това е димът, който се отделя от горящия край на цигара, пура
или лула и замърсява директно въздуха в затвореното помещение.
Цигареният дим, проникващ в белия дроб
на пушача чрез главната струя при всмукване, се пречиства частично,
минавайки през неизгорялата част на цигарата и нейния филтър. Димът
от страничната струя (от горящия край на цигарата) обаче, попада
директно във въздуха. Страничната димна струя е по-опасна
за здравето, защото съдържа: 2 пъти повече никотин и катрани,
5 пъти повече въглероден оксид, 73 пъти повече амоняк, 3 пъти повече
бензпирен, повече кадмий. Около 85% от дима в затворените помещения
е именно такъв.
Влияние на пасивното пушене
върху децата
В България 2/3 от децата са изложени
на пасивно тютюнопушене. Децата на родители-пушачи, изложени на
тютюнев дим в къщи боледуват около 3 пъти по-често от децата на
непушещите родители.
Въздействието на тютюневия дим върху децата може
да доведе до:
• сълзене на очите, дразнене на носа
и гърлото;
• главоболие, отпадналост, учестяване
на пулса;
• по-чести простудни заболявания и кашлица;
• бронхити и пневмонии;
• възпаление на ухото;
• развитие на астма;
• отсъствия от училище поради болест;
• постъпване в болница;
• отслабване на паметта и по-нисък успех
в училище;
• по-ниски спортни резултати.
Но бедата не спира дотук. Доказано е, че излагането
на тютюнев дим в къщи (пушенето от родителите и други членове на
семейството) повишава риска от пропушване в училищна възраст.
Децата в семейства на пушачи имат по-лесен достъп до цигари. Те
също така “привикват” на миризмата и на дразнещото действие на тютюневия
дим, които в други случаи биха ги отблъснали от цигарите поне за
още няколко години. Естествено, децата се стремят да копират родителите
си и по-големите си братя и сестри.
Рискови за пропушване са следните фактори или
комбинацията от тях:
• Незнание за вредата от цигарите или
омаловажаване на риска за здравето
• Подражание на връстници или на ученици
– лидери, които пушат
• Усещане за отчужденост в училище
• Употреба на алкохол
• Живеене само с един родител
• Наличие на най-добър приятел/ка, който
пуши
• Вярвания, че пушенето представя човек,
като вече израснал или, че успокоява нервите
• Намерение за прекратяване на образованието
• Принадлежност към женския пол и други.
Зависимост от цигарите
Цигарите са едни от най-употребяваните
легални психоактивни (наркотични) вещества. В повечето случаи употребата
на никотин започва на 12-14 годишна възраст. Първата цигара обикновено
предизвиква неприятни усещания – кашлица, гадене, световъртеж, но
при продължаване на пушенето, толерансът (привикване на организма
към даден наркотик) към тези ефекти се развива бързо и те изчезват.
Децата и юношите, които са пропушили,
обикновено мислят, че по-късно лесно ще се откажат. Те обаче не
знаят или подценяват:
- рисковете за здравето от тютюнопушенето;
- вероятността за развитие на зависимост
към никотина (физическа и психическа), която е причина
за трудностите при отказване от тютюнопушене;
Физическата зависимост е свързана с настъпване
на промени в човешкия организъм след повтарящ се прием на наркотично
вещество. За някои деца 4 седмици нередовно пушене или не повече
от 5 цигари дневно са достатъчни за развитието на класическите симптоми
на никотинова зависимост: “жажда” за цигари, подтиснато настроение,
раздразнителност, тревожност, безсъние, затруднена концентрация.
Пристрастяването към никотина се обяснява с кратковременно стимулиране
на централната нервна система. При всяко “дърпане” на цигарата,
към мозъка за 7 секунди се изпраща доза никотин, която кара пушачът
да се чувства ведър и превъзбуден, като в същото време има и успокояващ
ефект. Това чувство обаче трае само по време на самото пушене и
няколко минути след това. Ефектът, който пушачът усеща, е кратковременен
и затова той посяга към следващата цигара.
Средно изпушването на една цигара се
състои от 9-10 “дърпания”, така че пушачите на 1 кутия цигари дневно,
получават около 200 дози никотин.
Психическата зависимост се отнася до
“неутолимото желание” за определено вещество – човек чувства, че
не може да съществува без да продължи да употребява съответното
вещество.
Пушачът си създава навик да си купува
цигари и да пуши:
- първата си цигара сутрин с кафето;
- когато си почива с чаша кафе, чай или
алкохол;
- след ядене.
Пушачите, често вярват, че цигарата ги
релаксира и им помага да се справят със стреса и депресията, дава
им по-голяма увереност и самочувствие. За други – убива времето,
когато им е скучно или просто им дава възможност “да правят нещо
с ръцете си”. Непушачите също се справят със стреса, даже по-добре,
отколкото пушачите. Докато физическата зависимост намалява за няколко
дни или седмици (месеци), психическата зависимост може да трае много
по-дълго.
Кои са алтернативите на тютюнопушенето?
Вместо да пушите можете да правите много
други неща:
- Да слушате музика
- Да рисувате
- Да четете
- Да карате колело
- Да плувате
- Да танцувате
- Да играете
- Да говорите
- Да си почивате
- Да се разхождате
- Да спите
- Да си почистите стаята
- Още много други неща…
Всеки човек разполага със собственото
си здраве и има право да реши как да постъпи – да пропуши или не.
За да вземете решение обаче трябва да разполагате с информация за
тютюнопушенето и влиянието му върху организма. Знаейки това, вие
поемате отговорността за здравето си. Не забравяйте, че непропушването
показва сила и воля на характера, и развива умението да кажеш “НЕ”.
Лесно е да пропушиш, но много по-трудно е да устоиш
на “изкушението” да запалиш първата цигара!
|
