CINDI HEALTH MONITOR 2007
ЗОНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО

         През 2007 година се проведе третото епидемиологично изследване CINDI Health Monitor за разпространението на факторите на риска за хроничните незаразни болести. Извадката (от 1600 души) е формирана по признаците пол и възраст чрез непреднамерен (случаен) подбор и е представителна за населението от 25 до 64 години в град Велико Търново.
         Изследването установи следните по-съществени резултати във връзка с храненето, двигателната активност и телесното тегло на възрастното население от град Велико Търново:

         І. НАВИЦИ ЗА ХРАНЕНЕ
         1. Режим на хранене и приготвяне на храната
         Повече от половината от анкетираните лица – 60,3% притежават здравословния навик да закусват сутрин – 73,7% от мъжете и 47,9% от жените; а всеки пети (19,4%) – да закусва понякога (13,4% от мъжете и 25,1% от жените). Почти също толкова – 20,3% от запитаните не закусват, като жените са два пъти повече от мъжете (27,0% срещу 13,0%). Навикът да не се закусва сутрин е по-разпространен сред мъжете и жените в по-младите възрастови групи.
         Трикратен режим на хранене имат повече от половината от анкетираните лица – 59,6%; двукратен – 25,7%, четирикратен – 10,3% и петкратен – 1,5%. Един път на ден се хранят само 2,8% от великотърновците.

         2. Консумация на основни видове храни
         2.1. Пилешко месо и риба
         По-голямата част от анкетираните лица – 79,0% съобщават, че през последната седмица преди проучването са консумирали пилешко месо, макар и с различна честота – това са 82,1% от мъжете и 76,1% от жените. С най-голям относителен дял са консумиращите пилешко месо 1 – 2 пъти седмично – 85,4%, следвани от тези, които го правят от 3 до 5 пъти в седмицата – 13%, като мъжете и жените са с почти един и същ дял.
         Не са консумирали пилешко месо през последната седмица 21,0% от анкетираните (23,9% от жените и 17,9% от мъжете) – т. е. приблизително всеки пети.
         В храненето на повече от половината анкетирани – 60,5% присъства риба, като най-голям е относителният дял на тези, които я консумират 1 - 2 пъти седмично – 94,4% (95,3% от мъжете и 93,6% от жените). Съществени различия по възрастови групи не са установяват.
         Неблагоприятен факт в храненето на анкетираните е, че над една трета от тях (39,5%) не консумират риба – 42,9% от жените и 35,7% от мъжете, което е по-характерно за младата възрастова група (25-34 години).

         2.2. Месо и месни продукти
         Близо две трети (63,3%) от анкетираните лица консумират червени меса, а по-голямата част от тях и месни продукти – 85,4%. С най-голям относителен дял са консумиращите месо от 1 до 2 пъти седмично – 76,0%, като делът на жените е по-голям от този на мъжете – съответно 84,6% срещу 68,8%. Разпределението по възрастови групи е без съществени различия.
         От консумиращите месни продукти с най-голям дял са тези, които го правят от 1 до 2 пъти – 49,6% (56,4% от жените и 43,2% от мъжете). Всеки трети – 34,7% консумира месни продукти от 3 до 5 пъти седмично, 37,8% от мъжете и 31,3% от жените, с приблизително еднакъв относителен дял на мъжете и жените.
         Приблизително една трета от анкетираните 36,7% не консумират месо, а 14,6% – месни продукти, като жените преобладават спрямо мъжете (съответно 44,4% срещу 28,3% и 21,1% срещу 7,5%).

         2.3. Прясно и кисело мляко
         Традиционно българите, в това число и великотърновците консумират предимно кисело мляко и по-малко прясно. Почти всички (80,5%) са посочили, че са консумирали кисело мляко през седмицата преди проучването, както следва: 1 - 2 пъти – 43,5%; 6 - 7 пъти – 33,9% и 3 - 5 пъти – 22,7%. Във всички случаи съществени различия по пол не са установяват.
         Различни са хранителните навици по отношение на прясното мляко. Повече от две трети (67,5%) от анкетираните са заявили, че не са консумирали прясно мляко, като мъжете преобладават спрямо жените (съответно 70,6% срещу 64,7%).

         2.4. Млечни продукти (сирене и други)
         Млечни продукти консумират почти всички (96,4%) от анкетираните лица. С най-голям относителен дял (38,1%) са тези, които консумират млечни продукти от 3 до 5 пъти в седмицата, като делът на мъжете е по-висок от този на жените (съответно 41,8% и 34,5%), както и делът на по-младите е по-висок от този на възрастните. Над една трета (34,2%) от консумиращите включват ежедневно млечни продукти в менюто си, а повече от една четвърт (27,7%) – от 1 до 2 пъти.
Само 3,6% от анкетираните не консумират сирене и други млечни продукти. Съществена разлика по пол не се наблюдава.

         2.5. Зърнени храни
         Почти всички (81,4%) анкетирани лица не консумират зърнени храни (царевични люспи, овесени ядки, мюсли и други), като относителният дял на мъжете е малко по-голям от този на жените (88,1% срещу 75,2%). От консумиращите зърнени храни с най-голям дял са тези, които го правят 1 – 2 пъти в седмицата – 80,6%, като мъжете преобладават спрямо жените – съответно 86,7% срещу 77,8%. Разпределението по възрастови групи е без големи различия.

         2.6. Варива
         Варивата (боб, леща, грах и други) са характерни за българската кулинарна традиция. Повече от две трети (70,0%) от анкетираните са консумирали варива през последната седмица преди проучването. С най-голям относителен дял (91,2%) са тези, които са ги консумирали 1 – 2 пъти в седмицата, с почти един и същ дял на мъжете и жените, съответно 90,9% и 91,5%, като не се установяват и съществени различия в отделните възрастови групи.

         2.7. Плодове и зеленчуци
         Пресни плодове и пресни зеленчуци консумират почти всички анкетирани лица, съответно 92,0% и 94,4%. От тях 6 – 7 пъти седмично консумират пресни плодове 45,2%, а пресни зеленчуци – две трети (66,0%), като делът на жените е по-голям от този на мъжете и в двата случая. От 3 до 5 пъти седмично пресни плодове и зеленчуци консумират съответно една четвърт (27,5%) и една пета (20,7%), с приблизително еднакъв дял на мъжете и жените. Ежедневната консумация на пресни зеленчуци се среща по-често при мъжете и жените в най-голямата възрастова група (55 – 64 години), съответно 75,0% и 78,5%, а на пресни плодове – при най-младите мъже (45,8%) и жените във възрастовата група 45 – 54 години (54,5%).
         Изобщо не консумират пресни плодове и зеленчуци съответно 8,0% и 5,6% от великотърновците, като съществени различия по пол не се наблюдават. Този нездравословен навик е по-характерен за мъжете и жените в по-младите възрастови групи.
         Консервирани плодове (под формата на компоти, сокове и други) консумират над една трета от анкетираните – 37,5%, като от тях 54,8% го правят 1 – 2 пъти в седмицата; 26,1% – от 3 до 5 пъти и 19,2% – почти всеки ден. Консумацията на не пресни плодове 1 – 2 пъти седмично е по-характерна за най-младите жени (61,5%) и мъжете в групата 35-44 години (66,7%).
         Приблизително две трети от анкетираните – 62,5% никога не консумират консервирани плодове. Съществени различия по пол не се наблюдават.
         Консервирани зеленчуци консумира всеки четвърти (25,0%) от анкетираните, като по-голямата част от тях – 75,0% ги употребяват 1 – 2 пъти в седмицата, с най-голям относителен дял на мъжете и жените във възрастовата група 25 – 34 години, съответно 78,9% и 79,7%.

         2.8. Сладкиши (бисквити, шоколад), безалкохолни напитки
         Приблизително две трети от анкетираните – 63,3% консумират сладкиши, като делът на жените е по-голям от този на мъжете, съответно 68,1% срещу 58,2%. Един – два пъти в седмицата употребяват сладкиши повече от половината от консумиращите - 61,7%; 3 - 5 пъти – 20,5% и почти всеки ден – 17,9%. Консумацията на сладки храни 1 – 2 пъти седмично е по-характерна за мъжете (70,0%) отколкото за жените (55,1%), докато жените, консумиращи ежедневно сладки храни са почти два пъти повече от мъжете (съответно 22,3% срещу 12,3%).
         Приблизително всеки трети от анкетираните (36,7%) не консумира сладки изделия – 41,8% от мъжете и 31,9% от жените, като с нарастване на възрастта делът им се увеличава.
         Безалкохолни напитки пият почти две трети от анкетираните лица (63,0%), като най-голям е относителният дял на тези, които употребяват безалкохолни напитки 1-2 пъти в седмицата – 44,4%, с приблизително еднакъв дял на мъже и жени и без големи различия по възрастови групи. Всеки четвърти - 24,4% пие безалкохолни напитки от 3 до 5 пъти в седмицата, а всеки трети – 31,1% почти всеки ден.

         2.9. Хляб
         Повече от половината от анкетираните лица – 59,0% консумират бял хляб; всеки трети (27,8%) – други видове хляб (тип “Добруджа”), а приблизително всеки пети (17,9%) – ръжен. Относителният дял на жените, консумиращи ръжен хляб е почти два пъти по-голям от този на мъжете (23,4% спрямо 12,1%), докато при останалите видове хляб разликата между двата пола е по-малка: белият хляб се консумира от 66,8% от мъжете и 52,0% от жените, а другите видове хляб – от 25,1% от мъжете и 30,2% от жените.
         Прави впечатление, че най-много бял хляб се консумира от мъжете в първата възрастова група (25 – 34 години) – 49,6%, а най-много ръжен – от жените във възрастовата група 35 – 44 години (50,0%).

         2.10. Тестени изделия
         Тестени изделия (банички, сандвичи и др.) консумират повече от половината (57,6%) от обхванатите в изследването лица. Един – два пъти седмично употребяват тестени изделия 50,4% от консумиращите; 3 – 5 пъти (31,0%) и 6 – 7 пъти (18,5%). Няма съществена разлика на разпределението по пол. По-често (6 - 7 пъти) в седмицата консумират тестени изделия по-младите мъже и жени.

         3. Навици при консумация на сол
         Вредният навик да досоляват почти винаги храната си преди да я опитат имат 7,8% от анкетираните, като делът на мъжете е почти два пъти по-голям от този на жените (съответно 10,1% срещу 5,7 %) и най-голям в групата 55 - 64 години (12,9%). При жените почти няма разлика в отделните възрастови групи.
         Приблизително всеки втори от запитаните (49,0%) досолява храната си понякога (когато не е достатъчно солена), като тази привичка се среща отново по-често при мъжете отколкото при жените (съответно 56,5 % и 42,1 %).
         Над една трета от анкетираните (43,2%) никога не досоляват яденето си, като жените преобладават спрямо мъжете (52,2% срещу 33,5%). Относителният дял на мъжете и жените, които никога не досоляват храната си е най-голям във възрастовата група 55 – 64 години (съответно 41,6% и 62,2%), което може да се обясни с наличието на оплаквания в тази възраст, свързани с прекомерната консумация на сол (високо кръвно налягане, наднормено тегло и т.н.).

         В сравнение с резултатите от CINDI Health Monitor 2002 година се установява следното:
         - Нараства (с 4 пункта) делът на анкетираните, които никога не досоляват храната си – от 39,0% на 43,2%, като увеличението е за сметка на жените (от 45,0% на 52,2%); при мъжете делът се запазва почти същия (съответно 32,7% и 33,5%). Намалява делът на лицата, които почти винаги досоляват яденето си (от 12,4% на 7,8%) и при двата пола, по-отчетливо при мъжете (от 16,1% на 10,1%) отколкото при жените (от 9,0% на 5,7%). Запазва се почти същия делът на анкетираните, които досоляват храната си при определени случаи (съответно 48,6% и 49,0%).

         - Увеличава се относителният дял на тези, които консумират бял хляб и при двата пола (от 45,8% на 59,0%), като в същото време намаляват консумиращите ръжен и други видове хляб, съответно от 22,2% на 17,9% и от 38,9% на 27,8%. С над 5 пункта намалява делът на консумиращите ръжен хляб мъже – от 17,5% на 12,1%, докато при жените се запазва приблизително един и същ – съответно 26,7% и 23,4%.

         - Увеличава се чувствително делът на лицата, които консумират от 3 до 7 пъти в седмицата пресни плодове и зеленчуци – съответно от 56,2% на 66,8% и от 79,6% на 81,8%. Значително намалява делът на тези, които не консумират пресни плодове (от 17,8% на 8,0%), докато този на лицата не консумиращи пресни зеленчуци се запазва почти един и същ (съответно 4,9% и 5,6%) и при двата пола.

         - Нараства делът на лицата, консумиращи пилешко месо (от 71,8% на 79,0%) и риба (от 48,7% на 60,5%).
         - Нараства делът и на лицата, които не консумират зърнени храни (от 77,6% на 81,4%).

         ІІ. ТЕЛЕСНО ТЕГЛО
         1. Индекс на телесната маса (ИТМ)
         По данни от направените измервания на ръст и тегло на анкетираните лица е изчислен индекса на телесната им маса, който е един от показателите за оценка на телесното тегло. Също така показателят дава представа за разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването сред населението на Велико Търново. Резултатите са следните:
         - С нормално телесно тегло (ИТМ от 20 до 24,99) са 34,2% от анкетираните – 30,4% от мъжете и 37,7% от жените. С най-голям относителен дял са мъжете с нормално тегло в най-младата възрастова група (25 - 34 години) – 42,9%, а жените – в групата 35 - 44 години – 48,1%. Прави впечатление, че с нарастване на възрастта намалява делът на мъжете и жените с нормално телесно тегло, като във възрастта 55 - 64 години достига съответно 25,7% и 24,9%.
         - С ниско телесно тегло (ИТМ под 20) са 10,0% от измерените, като делът на жените е значително по-голям (над 4 пъти) от този на мъжете, съответно 15,8% срещу 3,7%. Ниското телесно тегло се среща по-често при най-младите лица и от двата пола.
         - С наднормено телесно тегло (ИТМ от 25 до 29,99) са 35,9%, което е много по-разпространено сред мъжете (45,4%) отколкото сред жените (27,1%). Относителният дял на мъжете с наднормено тегло в отделните възрастови групи е с немного големи различия, докато при жените варира от 15,5% до 35,3%.
         - Със затлъстяване (ИТМ над 30) са 19,9% от измерените лица, с приблизително еднакъв дял на мъжете и жените – съответно 20,5% и 19,4%. Разпределението по възрастови групи при двата пола показва, че с нарастване на възрастта се увеличава делът на лицата със затлъстяване, по-изразено при жените.

         В сравнение с резултатите от CINDI Health Monitor 2002 се установяват следните промени в стойностите на ИТМ на анкетираните лица:
         - Запазва се относителният дял на лицата с нормално телесно тегло (съответно 33,7% и 34,2%) и при двата пола.
         - Нараства делът на анкетираните с ниско телесно тегло (от 6,4% на 10,0%), като увеличението е по-отчетливо при жените – от 10,2% на 15,8%, отколкото при мъжете (от 2,4% на 3,7%).
         - Запазва се един и същ делът на лицата с наднормено тегло – съответно 35,5% и 35,9%, като големи различия при двата пола не се установяват.
         - Намалява (с близо 5 пункта) относителният дял на анкетираните със затлъстяване – от 24,4% на 19,9%, като снижението е приблизително еднакво и за двата пола (при жените - от 24,4% на 19,4%; при мъжете - от 24,4% на 20,5%).
         - Намалява делът на лицата, които оценяват теглото си като нормално (от 59,7% на 49,6%) и се увеличава на тези, които го оценяват като наднормено (от 36,1% на 44,6%). Самооценката на анкетираните лица относно теглото им се разминава с получените резултати за ИТМ.

         ІІІ. ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ
         1. Ходене пеша през последната седмица пред проучването
         Почти всички анкетирани лица – 98,2% са ходили пеша през последната седмица 10 и повече минути дневно: от тях с най-голям дял са тези, които са ходили пеша всеки ден – 87,4% (89,3% от мъжете и 85,6% от жените). При мъжете, ходили ежедневно пеша, с най-голям дял са тези във възрастовите групи 25 – 34 години и 55 – 64 години (съответно 91,9% и 91,0%), а при жените – във възрастовата група 25 – 34 години и 45 – 54 години (съответно 90,4% и 85,7%).
         Приблизително две трети от запитаните – 65,2% съобщават, че са ходили пеша средно дневно повече от 60 минути, като относителният дял на мъжете и жените е почти еднакъв (съответно 66,4% и 64,1%). Разпределението на ходилите пеша повече от 60 минути в отделните възрастови групи е без съществени различия.
         По-малко от половината от анкетираните лица – 44,5% ходят пеша или с велосипед до местоработата си, като това се случва по-често при жените отколкото при мъжете (55,0% срещу 33,1%). Почти със същия относителен дял са (42,5%) са тези, които ходят на работа с кола, като мъжете са почти два пъти повече от жените (57,0% срещу 29,1%). Повече от 1 час дневно ходят пеша или карат велосипед до местоработата си само 7,5% от анкетираните – 6,1% от мъжете и 8,9% от жените.

         2. Енергични физически натоварвания на анкетираните през последната седмица преди проучването
         Приблизително една трета от анкетираните лица – 27,7% са имали дни с енергични физически натоварвания през последната седмица, като мъжете преобладават спрямо жените (34,3% срещу 21,5%). С най-голям дял са лицата, извършвали енергични физически усилия 2 – 3 дни в седмицата – 11,6% (13,9% от мъжете и 9,4% от жените). Този показател е най-висок при мъжете и жените във възрастовата група 45 – 54 години, съответно 15,6% и 12,1%.
         Повече от две трети от анкетираните лица – 72,3% не са имали дни с енергични физически натоварвания, което е по-характерно за жените отколкото за мъжете (78,5% срещу 65,7%). С най-голям дял са жените, които не са имали физически натоварвания в най-младата възрастова група (25-34 години – 87,5%), докато при мъжете е точно обратното – с най-голям дял са в групата 55 - 64 години – 68,3%.
         Повече от половината от извършвалите енергични физически натоварвания – 52,3% са имали среднодневна продължителност на тези натоварвания повече от 60 минути (58,5% от мъжете и 43,2% от жените).

         3. Умерени физически натоварвания на анкетираните през последната седмица
         Повече от една трета от анкетираните лица – 35,3% са имали умерени физически натоварвания през последната седмица (42,5% от мъжете и 28,6% от жените). Приблизително две трети от анкетираните – 64,7% не са имали такива натоварвания (57,5% от мъжете и 71,4% от жените, с приблизително еднакво разпределение по възрастови групи), което е неблагоприятен за здравето на населението резултат. Сред останалите, с най-голям дял са тези, които са извършвали умерени физически усилия 2 - 3 дни седмично – 13,1%, като мъжете малко преобладават спрямо жените (16,0% срещу 10,4%).
         Повече от половината от извършвалите умерени физически натоварвания – 56,4% са имали среднодневна продължителност повече от 60 минути – 58,6% от мъжете и 53,4% от жените.

         4. “Заседнал” начин на живот
         Повече от 5 часа средно на ден прекарват в седене 48,7% от анкетираните лица, а от 3 до 5 часа – 42,2%. Няма разлика в резултатите между мъжете и жените, които водят заседнал начин на живот (прекарват в седене над 3 часа дневно) – съответно 90,2% и 91,5%. Над 5 часа средно на ден прекарват в седене най-младите жени (62,0%) и най-възрастните мъже (49,5%).

         5. Физическа активност през свободното време
         Почти всички анкетирани лица – 97,2% практикуват физически упражнения през свободното си време, водещи до задъхване и изпотяване, макар и с различна честота. Ежеседмично, с различна честота, правят физически упражнения 18,5% от анкетираните, като относителният им дял се увеличава в сравнение с 2002 година, когато са били 15,7%. Най-голям е относителният дял на тези, които извършват физически упражнения само няколко пъти годишно – 74,4%, с приблизително еднакъв дял на мъжете и жените (съответно 73,5% и 75,3%).

         6. Физическа активност по време на работа
         Работата приблизително на всеки втори от анкетираните лица – 49,0%, е предимно седяща или свързана с много лека физическа активност; на всеки трети (29,5%) – лека, свързана предимно с ходене, а на всеки пети (19,0%) – с вдигане или носене на леки товари. Тежък физически труд извършват само 2,5% от анкетираните, като почти всичките са мъже (5,0%). Жените по-често от мъжете упражняват дейност с много лека физическа активност (съответно 55,9% срещу 41,7%), докато в останалите случаи ситуацията е обратна.

         В сравнение с резултатите от CINDI Health Monitor 2002 се установява следното:
         - Нараства чувствително относителният дял на ходещите всеки ден пеша – от 70,7% на 85,6%, като при мъжете увеличението е малко по-голямо (от 71,4% на 87,0%) в сравнение с това при жените (от 70,0% на 84,6%).
         - Нараства относителният дял на лицата ходили пеша средно дневно 60 и повече минути (от 59,6% на 65,2%), повече при мъжете (от 58,2% на 66,4%), отколкото при жените (от 61,3% на 64,1%).

         - Намалява малко (с 3 пункта) делът на лицата, извършвали умерени физически натоварвания – от 38,4% на 35,3%, за сметка на жените (от 33,9% на 28,6%); делът на мъжете се запазва един и същ (съответно 42,9% и 42,5%). Чувствително намалява и делът на анкетираните лица – от 42,5% на 27,7% имали дни с енергични физически натоварвания, повече при мъжете (от 50,2% на 34,3%) отколкото при жените (от 35,2% на 21,5%).
         - Нараства делът на лицата, които ежеседмично извършват физически упражнения през свободното време с различна честота - от 15,7% на 18,5%.
         - Запазва се почти един и същ относителният дял на анкетираните, които прекарват в седене над 5 часа дневно – съответно 49,8% и 48,7%.

         ИЗВОДИ
         В заключение може да се каже в храненето и физическата активност на населението са налице както положителни, така и неблагоприятни промени.
         Положителни са следните тенденции: нараства (почти два пъти) относителният дял на лицата, закусващи сутрин; нараства (с 4 пункта) делът на анкетираните, които никога не досоляват храната си и намалява делът на лицата, които почти винаги досоляват яденето си; увеличава се делът на лицата, които не употребяват мазнини за мазане върху хляба и намалява делът на тези, които консумират маргарин (обикновен и нискомаслен), за сметка на кравето масло; значително намалява относителният дял на лицата, които консумират прясно мляко с масленост над 3%, а повече от два пъти се увеличава делът на консумиращите нискомаслено и обезмаслено мляко; увеличават се чувствително консумиращите пресни плодове ежедневно и от 3 до 5 пъти в седмицата, а два пъти е намален делът на тези, които не консумират пресни плодове; нараства делът на лицата, консумиращи пилешко месо и риба; нараства чувствително относителният дял на ходещите всеки ден пеша, както и на лицата ходили пеша средно дневно 60 и повече минути; нараства, макар и не много делът на лицата, които извършват физически упражнения през свободното време във всички честоти с изключение на ежедневните; нараства, макар и незначително относителният дял на лицата с нормално телесно тегло, а намалява делът на анкетираните със затлъстяване.
         Неблагоприятните промени са свързани с: увеличаване на консумацията на белия хляб и при двата пола и намаляване тази на ръжения хляб при мъжете; нарастване на делът на лицата, които не консумират зърнени храни; все още нисък остава относителният дял на лицата, извършвали умерени и енергични физически натоварвания; запазва се почти без промяна високия относителен дял на анкетираните, които прекарват в седене над 5 часа дневно – почти половината от анкетираните.

Разпространение на тютюнопушенето сред възрастното население в община Велико Търново

         През 2007 година РИОКОЗ – Велико Търново (сега РЗИ) реализира третото епидемиологично изследване CINDI Health Monitor за разпространението на факторите на риска за хроничните незаразни болести сред населението в община Велико Търново. С проучването бяха обхванати общо 1574 души от град Велико Търново, от които 756 мъже (48,03%) и 818 жени (51,97%), разпределени в четири групи във възрастовия интервал 25 - 64 години.
         Изследването установи следните по-съществени резултати във връзка с тютюнопушенето в зона Велико Търново:
         1. Разпространение на тютюнопушенето
         Около една трета от анкетираните лица са редовни пушачи – 35,6% (37,6% от мъжете и 33,7% от жените). При мъжете най-висок е относителният дял на пушачите във възрастовата група 25 - 34 години – 49,7%, а най-нисък – в групата 55 - 64 г. – 26,7%. Аналогични са резултатите и при жените – тютюнопушенето е най-разпространено в групата 25 - 34 години – 49,0%, в следващите възрастови групи – намалява, като във възрастта 55 - 64 години достига 14,4%. Почти няма разлика в разпространението на тютюнопушенето при мъжете и жените в групите от 25 до 34 и от 35 до 44 години (съответно 49,7% и 35,1% от мъжете и 49,0% и 36,7% от жените). В следващите две възрастови групи мъжете преобладават спрямо жените – съответно за 45 – 54 години (41,0% срещу 34,8%) и за 55 – 64 години (26,7% срещу 14,4%).
         2. Пасивно тютюнопушене
         Половината от анкетираните лица 50,2% са изложени на тютюнев дим в къщи.
         Повече от 5 часа дневно прекарват на място, където се пуши 12,2% от анкетираните; между 1 и 5 часа, и по-малко от един час, съответно 20,0% и 19,9% от запитаните; никога не се пуши около 47,9% от изследваните лица. Почти няма разлика в разпределението по пол, а разпределението по възраст показва, че най-малко време прекарват в среда, замърсена от тютюнев дим най-възрастните изследвани лица (от 55 до 64 години), като почти две трети (62,0%) от тях – 59,4% от мъжете и 64,6% от жените – никога не са на такова място.
         3. Интензивност на тютюнопушене
         Сред редовните пушачи с най-висок относителен дял - 45,1% са тези, които пушат от 11 до 20 цигари дневно, т. е. интензивните пушачи, следвани с много малка разлика от умерените пушачи (от 1 до 10 цигари дневно) – 44,4% и свръхинтензивните (над 20 цигари дневно) – 10,5%. Интензивността на пушене при двата пола е различна. Повечето от жените са умерени пушачки - 64,4%; интензивни са 32,1% и свръхинтензивни – 3,5%. При мъжете преобладават интензивните пушачи (58,7%), следвани от умерените (23,7%) и свръхинтензивните (17,7%).
         4. Стаж на пушене
         С най-голям стаж на пушене (над 26 години) са 31,2% от пушачите, като делът на мъжете е приблизително 2 пъти по-висок от този на жените (40,5% срещу 22,2%). И при двата пола този показател е най-висок във възрастовата група 55 – 64 години, съответно 91,5% за мъжете, които пушат и 62,2% за жените, които пушат.
         В сравнение с резултатите от проведените през 1995/96 и 2002 година изследвания CINDI Health Monitor се установяват следните тенденции в разпространението на тютюнопушенето в община Велико Търново:
Постепенно намалява относителният дял на мъжете - редовни пушачи – от 49,3% през 1996 г. до 37,6% през 2007 г. Намалението е характерно за всички възрастови групи, без групата 25 - 34 години, където от 2002 до 2007 година има увеличение – от 42,1% на 49,7%. При жените делът на редовните пушачи нараства във времето – от 23,5% на 33,7%.

         Резултатите за честотата на пасивното пушене са положителни (данните са само от 2002 и 2007 година) – значително намалява делът на лицата, изложени на тютюнев дим в къщи – от 60,6% на 50,2%; чувствително намалява и делът на изследваните, които прекарват повече от 5 часа дневно на място, където се пуши – от 20,1% на 12,2%, като снижението при мъжете е по-голямо (от 23,8% на 13,4%) в сравнение с това при жените (от 16,6% на 11,1%.). В същото време значително е увеличен делът на тези, които никога не стоят на задимени места (от 28,4% на 47,9%). Най-вероятно съществена роля за тези промени имат здравно-образователните мероприятия относно тютюна в рамките на програмата и прилагането на разпоредбите на Закона за здравето, вкл. за забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места.
         Сравнителният анализ на резултатите от CINDI Health Monitor (1995/96, 2002 и 2007 г.) година показва, че са налице положителни промени във връзка с разпространението на тютюнопушенето при мъжете и пасивното тютюнопушене. На фона на положителните тенденции се установяват и неблагоприятни резултати, които налагат допълнителни усилия за реализиране на интервенции, свързани с тютюнопушенето в зона Велико Търново, по следните причини: все още висок остава показателят за редовни пушачи при мъжете, въпреки че делът им намалява през годините; нараства делът на жените, които пушат редовно; нараства делът на редовните пушачи при мъжете между 25 и 34 години.