Денгата е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с токсичен синдром, болки в ставите и мускулите, засягане на нервната система, обрив.
        Заболяването съществува в две форми - ендемична, в тропически и субтропически зони, където боледува местното население и епидемична, когато инфекцията бива пренесена от хора или заразени комари в райони с възприемчиво население, като в тези случаи възникват епидемии. Денга се среща основно в Южна Азия, Китай, Индокитай, Япония, Централна Америка и в някои страни на средиземноморието.
        Причинител: Dengue virus, който не е устойчив във външна среда. Обикновените дезинфекционни средства го унищожават бързо.
        Източници на зараза:
        -В природните огнища източници са няколко вида маймуни. Циркулацията на вируса се осъществява по схемата маймуна-комар-маймуна.
        -При епидемична (градска) Денга източник е болният човек. Вирусът циркулира в кръвта на болния в края на инкубационния период и 3-4 дни от трескавия период. Без комари болният човек не е източник на зараза. Вирусът се предава по схемата болен човек-комар-здрав човек.
        Заразяването се осъществява при ухапване от заразен комар. Смята се, че заболяване не може да се получи само при едно ухапване. Комарът след засмукване на кръв е способен да предаде инфекцията след 8-12 дни при температура над 22 градуса. За този период вирусът на денгата се размножава, натрупва се в организма на комара и достига слюнчените жлези. Продължителността на заразителност на комара е до края на неговия живот-около174 дни.
        Възприемчивостта на човека е всеобща, а контагиозният индекс-висок. Имунитетът след преболедуване е с продължителност около 18 месеца.
        След ухапването от заразен комар вирусите попадат в кръвта, след което се атакуват различни органи и тъкани, особено черния дроб, миокардът, бъбреците и главния мозък. От увредените вътрешни органи вирусът попада отново в кръвта и предизвиква втора температурна вълна. След появата на специфичните антитела виремията изчезва и настъпва оздравяване. Образуваните антитела обаче нямат продължително протективно действие, поради което повторни заболявания се срещат често.
        Клинична картина. Инкубационният период е от 7 до 14 дни. Заболяването започва внезапно с втрисане, повишаване на температурата до 40-41 градуса, главоболие, силни болки по мускулите до гръбнака и ставите, световъртеж, повръщане, безапетитие, фотофобия, зачервено лице и лигавици на носа и гърлото. Обективно се установяват хипотония (понижено кръвно налягане), увеличение на черния дроб и периферните лимфни възли. Към 2-3-ия ден се появява генерализиран петнист или скарлатиноподобен обрив по разгъвните повърхности на крайниците и лицето. На 3-4-ия ден температурата спада рязко, интоксикационните признаци отзвучават, обривът изчезва. Може да се последва от сърбеж и лющене. Често след 2-3 дневен апиретичен период се появява втора температурна вълна с по-ниски стойности. Възстановителният период е продължителен и протича с оплаквания от безсилие, главоболие, болки по ставите и др. Прогнозата е благоприятна.
        Профилактика.
                -Провеждане на изтребителна дезинсекция.
                -Използване на индивидуални защитни средства, репеленти.
                -Ограничаване на достъпа на комари в помещенията-замрежване на врати и прозорци
                -Лечение на болните в дома или в болнично заведение по преценка на инфекционист, в недостъпни за комари помещения.
                - Наблюдение на контактните лица в срок от 7 дни.

Чикунгуня

        Треска Чикунгуня е остро заразно заболяване, което се характеризира с внезапно начало, силни болки в големите стави, двувълново протичане, хеморагичен синдром, петнист обрив и доброкачествен изход.
        Разпространена е в Танзания, Зимбабве, Мозамбик, ЮАР, Уганда и някои други страни в Африка и в Индия.
        Причинява се от Chikungunya virus.
        Източник на заразата е болният човек. Естествен резервоар на вируса в природата са маймуни и някои птици. В природните огнища съществува зоонозен цикъл, където инфекцията циркулира по схемата маймуна-комар-маймуна. Когато човек навлезе в пределите на природните огнища, той се заразява и става източник на зараза, при което възниква антропонозен цикъл по схемата болен човек-комар-здрав човек, с появата на епидемии.
        Вирусът попада в кръвта при ухапване от заразен комар с последващо увреждане на кожата, съдовата система, мускулите и вътрешни органи
        Клинична картина. Инкубационният период е между 3 и 12 дни. Началото е внезапно с втрисане и повишаване на температурата до 39-40 градуса, силна адинамия (безсилие), болки по ставите и мускулите, особено в кръста. След 3-5 дневен период температурата се понижава, но след 1-2 дни отново се повишава. По кожата на тялото се появява едър петнист обрив и сърбеж. Тежките случаи протичат с кръвонасядания по кожата и видимите лигавици, понякога и с кухинни кръвотечения.
        Профилактика
                -Провеждане на изтребителна дезинсекция.
                -Използване на индивидуални защитни средства, репеленти.
                -Ограничаване на достъпа на комари в помещенията-замрежване на врати и прозорци
                -Лечение на болните в дома или в болнично заведение по преценка на инфекционист, в недостъпни за комари помещения.
                - Наблюдение на контактните лица в срок от 7 дни.