A- A+

Обучение за придобиване на квалификация за изпълнител на дезинфекции, дезинсекции и дератизации

         РЗИ – Велико Търново организира обучение за придобиване на квалификация за изпълнител на дезинфекции, дезинсекции и дератизации.
         Обучението ще се проведе от 14.09 до 18.09.2020 г. по предварително изготвена програма.
         Документи се подават в Център за административно обслужване (ЦАО) в РЗИ – Велико Търново, ул. „Никола Габровски” №23; тел. 062 614 331; електронна поща: office@rzi-vt.bg, с работно време от 8:30 до 17:00 ч. в срок до 11.09.2020 г.

(публикувано на 02.09.2020 г.)


         Обучението за придобиване на квалификация за изпълнител на дезинфекции, дезинсекции и дератизации ще започне от 8.30 часа в сградата на РЗИ – Велико Търново.
         Телефон за контакт 0877034016 – Светлозара Долмова.


(публикувано на 10.09.2020 г.)




 

АЛГОРИТЪМ НА ДЕЗИНФЕКЦИОННИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ
В ОБЕКТИ С ОБЩЕСТВЕНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
В УСЛОВИЯТА НА ЕПИДЕМИЧНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА COVID-19

         Предложеният алгоритъм е разработен от специалисти на лаб. „Дезинфекция и стерилизация“ към НЦЗПБ и има за цел да предостави на собствениците, управителите и работещите в различни обекти с обществено предназначение информация за изискванията и стъпките за изпълнение на необходимите дезинфекционни мероприятия, във връзка с епидемичното разпространение на COVID-19.
         Алгоритъмът включва следните основни направления:
         1. Избор на дезинфектант
         2. Установяване на критични точки и кратност на обработките
         3. Начини на приложение на дезинфектантите
         4. Допълнителни изисквания
         5. Дезинфекция чрез UVC светлина/бактерицидни лампи
         6. Хигиена на ръцете

         1. Избор на дезинфектант
         1.1. Почистващите продукти, използвани в рутинните санитарно-хигиенни дейности трябва да бъдат заменени с дезинфектанти.
         1.2. Новият коронавирус COVID-19 е от групата на РНК вирусите с обвивка, за които се знае, че са чувствителни на редица дезинфектанти - хлорни, алдехиди, окислители, алкохоли, йодни, четвъртични-амониеви съединения. Към момента все още се събират данни конкретно за COVID-19 и насоките в международната общност се основават на познанията за други подобни на COVID-19 вируси.
         1.3. Дезинфектантът, който ще се избере, трябва да е разрешен от Министерство на здравеопазването. Министерство на здравеопазването поддържа на страницата си в Интернет Регистър на биоцидите, за които има издадено разрешение за предоставяне на пазара. Регистърът се актуализира най-малко веднъж месечно.
         1.4. В зависимост от обектите и повърхностите, които ще бъдат третирани, дезинфектантите трябва да бъдат разрешени за Продуктов тип 2 „Дезинфектанти и алгициди, които не са предназначени за пряка употреба върху хора или животни“ и/или Продуктов тип 3 „Ветеринарна хигиена“ и/или за Продуктов тип 4 „Област на употреба, свързана с храни и фуражи“.
         1.5. Необходимо е да се избере дезинфектант, ефективен по отношение на вируса. Не търсете изписването на името COVID-19 на етикета! Достатъчно е в областта на употреба на дезинфектанта, описана на етиката, да е вписано вирусоцидно действие или частично вирусоцидно (вируси с обвивка) действие.
         1.6. Препоръчително е да се избере дезинфектант, постигащ ефективност при по-кратко време на въздействие (до 15 минути).

         2. Установяване на критични точки и кратност на обработките
         2.1. За всеки обект се определят критичните точки, които подлежат на дезинфекция. Критични точки са всички повърхности, свързани с голям трафик на хора, както и често докосваните повърхности (подове в училища, детски заведения и клубове, молове, бизнес сгради, перони на метростанции; подове в коли на градски транспорт, бюра, чинове, дръжки на врати, прозорци; ключове за осветление, бутони на асансьори, банкомати; парапети; фитнес уреди; гишета за обслужване на пътници, клиенти; стационарни телефони и апарати, сензорни екрани, тоалетни чинии, мивки, кранове и много други често докосвани с ръцете повърхности, в зависимост от спецификата на всеки обект/работно място.)
         2.2. Критичните точки подлежат на ежедневна дезинфекция.
         2.3. При наличие на потвърдени случаи на COVID-19 в населеното място честотата на дезинфекционните мероприятия трябва да се увеличи, като в зависимост от обектите тя може да варира от 4 пъти на ден до дезинфекция на всеки час или след всеки курс (например при транспортните средства).

         3. Начини на приложение на дезинфектантите
         Дезинфектантите могат да бъдат готови за употреба, които директно се нанасят върху повърхностите или концентрати, които трябва да се разредят с вода преди употреба.
         3.1. Малки повърхности (дръжки, бутони, клавиатури, бюра и др.)
         3.1.1. Препоръчително е използването на алкохолни дезинфектанти (съдържащи етанол, пропанол, изопропанол или комбицинации с тях) под формата на спрей, които са готови за употреба.
         3.1.2. Повърхностите директно се опръскват със спрея или се обтриват с чиста кърпа/тампон, предварително напоени с дезинфектанта.
         3.1.3. Задължително условие е цялата повърхност да бъде напълно омокрена с дезинфектанта.
         3.1.4. Третираната повърхност се оставя да изсъхне.
         Важно: С алкохолни дезинфектанти не трябва да се обработват големи повърхности (над 2 m2), тъй като са запалими. Поради същата причина не трябва да се се използват в близост до източници на запалване и не трябва да се пръскат електрически панели или уреди, включени в електрическата мрежа!
         3.1.5. Малките повърхности могат да се третират по описаните начини и с други дезинфектанти, съдържащи различни от алкохол активни вещества.
         3.1.6. Малките повърхности могат да се обтриват и с дезинфекциращи мокри кърпи, като използваните дезинфекциращи кърпи се събират и изхвърлят по безопасен начин.
         3.2. Големи повърхности (стени, подове, работни плотове и др.):
         3.2.1. Дезинфектантите, предназначени за големи повърхности, най-често са под формата на концентрат, който преди употреба трябва да се разреди с вода.
         3.2.2. От етикета на дезинфектанта се избира концентрация на работния разтвор, постигаща вирусоцидно действие (минимум вируси с обвивка) или по-висока от нея.
         3.2.3. Работните разтвори се изготвят с хладка вода, освен ако на етикета изрично не е посочена определена температура.
         3.2.4. Обработката се извършва чрез забърсване с парцал, моп, кърпа, напоени с работния разтвор на дезинфектанта; чрез опръскване с работния разтвор на дезинфектанта или чрез пенообразуващи машини.
         3.2.5. Стриктно трябва да се спазват посочените на етикета разходна норма и време на въздействие.
         3.2.6. Стриктно трябва да се спазват специфичните изисквания, ако има посочени на етикета, за необходимост от проветряване, последващо забърсване или изплакване на повърхностите, време на достъп на хора и животни до третираните помещение.
         3.3. Техники за нанасяне на дезинфектантите при обработка на големи повърхности:
         Подлежащите на дезинфекция повърхности могат да се обработват по различен начин, в зависимост от избрания дезинфектант и вида на самите повърхности.
         3.3.1. Дезинфекция чрез забърсване с моп/кърпа:
         3.3.1.1. Препоръчва се използването на система от мопове, предварително напоени с дизенфекционен разтвор. При този начин на обработка подът на едно помещение се обработва с един моп, а малките повърхности в едно помещение – с една кърпа. Следващо помещение/повърхност се обработват с нов моп/кърпа.
         3.3.1.2. При липса на система от мопове се препоръчва използването на два съда (две кофи), съдържащи дезинфекционен разтвор в една и съща концентрация. С мопа се обтрива повърхност до 10 m2, а с кърпата до 2 m2. Следва последователно изпиране и потапяне на мопа/кърпата в двата съда и изцеждане преди последващото им използване върху друга повърхност.
         3.3.1.3. Използваните кърпи и мопове, при всички случаи, подлежат на обеззаразяване след работа с тях, като се накисват в работен разтвор на дезинфектант в най-високата концентрация, посочена на етикета за съответното време на въздействие, след което се изпират и се оставят да изсъхнат.
         3.3.1.4. При работа с хлорни дезинфектанти в санитарни помещения, обществени тоалетни и в други обекти, повърхностите, които ще влязат в контакт с кожата, като седалки на тоалетни чинии, столове, пейки и др., трябва задължително да бъдат забърсани с чиста суха или влажна кърпа или да бъдат обилно изплакнати с вода, след изтичане времето на въздействие на използвания дезинфектант.
         3.3.2. Дезинфекция чрез опръскване
         3.3.2.1. Може да се осъществи чрез ръчни, гръбни пръскачки, моторни пръскачки или автоматични системи за „суха мъгла“.
         3.3.2.2. Обширни обработки с гръбни и моторни пръскачки, и автоматизирани системи могат да се извършват само от регистрирани лица по реда на Наредба № 1 от 5 януари 2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации.

         4. Допълнителни изисквания
         4.1. За всички обществени тоалетни, тоалетни в училища, детски заведения и за други обекти с обществено предназначение е необходимо да се следи за изразходването и своевременно осигуряване на хигиенни продукти, като течни сапуни или дезинфектанти, еднократни салфетки за подсушаване на ръцете.
         4.2. Трябва да се осигури регулярно изхвърляне на боклука.
         4.3. Персоналът, отговарящ и поддържащ санитарно-хигиенното състояние на обектите, трябва да бъде снабден и да използва лични предпазни средства.
         4.4. Личните предпазни средства се отстраняват внимателно.
         4.5. Личните предпазни средства, които не са за еднократна употреба, като очила, шлем, ръкавици, подлежат на дезинфекция чрез накисване или забърсване.
         4.6. Личните предпазни средства за еднократна употреба се изхвърлят безопасно.
         4.7. След сваляне на личните предпазни средства (маски, ръкавици, престилка и/или др.) ръцете задължително се измиват с вода и сапун или се дезинфекцират с алкохолен продукт.

         5. Дезинфекция чрез UVC светлина/бактерицидни лампи
         5.1. Бактерицидни лампи от затворен тип
         5.1.1. Използват се за дезинфекция на въздух.
         5.1.2. Могат да работят без прекъсване в присъствието на хора.
         5.1.3. За постигане на ефективност трябва коректно да бъде съобразен броя на въздушните UVC системи с обема на помещението, съгласно препоръките на производителя.
         5.1.4. Препоръчва се използваните от системите пури да не продуцират озон (ozon-free).
         5.1.5. Изключително важно е подмяната на пурите, съгласно препоръките на производителя и/или ежегодното проследяване на UVC интензитета чрез измервателен уред (UVC-метър).
         5.2. Бактерицидни лампи с директно UVC излъчване
         5.2.1. Използват се за дезинфекция на въздух и повърхности.
         5.2.2. Да не се допуска достъп/присъствие на хора в помещенията в работен режим на директните излъчватели.
         5.2.3. Препоръчва се използването на пури, които не продуцират озон (ozon-free).
         5.2.4. Дезинфекция се постига при работа на лампите в продължителност 20-30 минути и минимум 6 µW/cm2 UVC интензитет в целия обем на помещенията.
         5.2.5. За постигане на ефективност трябва коректно да бъде съобразен броя на директните бактерицидни лампи с големината на помещението и мястото на монтирането им, с цел поддържане на минимум 6 µW/cm2 UVC интензитет в целия обем на помещението.
         5.2.6. Изключително важно е ежегодното проследяване на UVC интензитета на пурите, чрез измервателен уред (UVC-метър).
         5.2.6. Ако директните бактерицидни лампи са били използвани ежедневно в продължение на 1 година или нерегулярно, но в продължение на повече от 3 години, и техните пури не са подменяни или контролирани, твърде вероятно е те да не излъчват ефективни дози UVC светлина, въпреки че светят в синьо-виолетова светлина. При липса на измервателен уред такива пури трябва да бъдат подменени, в противен случай не може да се гарантира постигане на дезинфекция.
         5.2.7. По отношение на обеззаразяването на повърхности, директните бактерицидни лампи само подпомагат дезинфекцията с химични средства (дезинфектанти), но не я заместват!

         6. Хигиена на ръцете (отнася се до всички служители, клиенти, ученици и деца в детски заведения)
         6.1. Трябва да бъдат обучени и насърчавани да избягват докосването на лицето си с ръце, особено в областта на носа, очите и устата.
         6.2. Трябва да бъдат насърчавани (чрез плакати, семинари, обучения, игри) да си мият ръцете редовно с вода и сапун.
         6.2.1. Трябва да бъдат обучени на правилната техниката за обтриване на ръцете (да се обръща специално внимание на палците, между пръстите, върховете на пръстите, гърба на дланите);
         6.2.2. Миенето на ръцете с обикновен сапун и вода трябва да е с продължителност минимум 20 секунди.
         6.3. При използване на алкохолен дезинфектант той трябва да се втрива в кожата на сухи ръце в продължиние на минимум 30 секунди.
         6.3.1. Трябва да се спазва правилната техниката за обтриване на ръцете.
         6.3.2. След изтичане на необходимото време за контакт, ръцете се оставят да изсъхнат. Необходимото време на обработка на кожата е посочено на етикета на дезинфектанта.
         6.4. Препоръчва се поставянето на диспенсъри с дезинфектанти на алкохолна основа на видими места в обществените обекти и на работните места.

         Допълнителна важна информация:

         Временни насоки за почистване в обекти, различни от лечебни заведения, в контакт с 2019-nCoV, Европейски център за превенция и контрол на заболяванията, Стокхолм, 2020,
         Насоките са налични на този адрес: https://www.ncipd.org/images/UserFiles/File/Epidemiologia/Guide_Cleaning.pdf

         Kampf G, Todt D, Pfaender S, Steinmann E. Persistence of coronaviruses on inanimate surfaces and their inactivation with biocidal agents. J Hosp Infect. 2020 Feb;: p. pii: S0195-6701(20)30046-3.
         Публикацията е налична на този адрес: https://www.journalofhospitalinfection.com/article/S0195-6701(20)30046-3/fulltext

         Насоки и съвети на СЗО за COVID-19:
         https://www.who.int/emergencies/diseases/novel-coronavirus-2019/
        

(публикувано на 11.03.2020 г.)




 

Как да се предпазим от новия коронавирус COVID-19

(публикувано на 26.02.2020 г.)

 




 

 

ЕВРОПЕЙСКА ИМУНИЗАЦИОННА СЕДМИЦА
24-30 Април 2019 г.

  Европейската имунизационна седмица е отбелязана за пръв път през 2005 г. От тогава до сега, всяка последна седмица на месец април, тя обединява местните офиси и партньори на Световната здравна организация (СЗО), здравни министерства, професионални и родителски организации, местни здравни заведения, политици и др. Целта е да се подкрепи стремежа към Европейски регион, свободен от ваксинопредотвратими заболявания, чрез повишаване осведомеността за значението на ваксинирането като индивидуално право и споделена отговорност. Европейската имунизационна седмица дава възможност да се подчертае, че ваксините осигуряват защита на индивиди и общности, както и да се подпомогне постигането на световните цели за устойчиво развитие. Основната цел тази година е да се отдаде заслуженото внимание на „героите“, които всеки ден допринасят за реализирането на имунизациите - здравни работници, които прилагат ваксини, родители, които избират ваксинация за децата си, и всеки, който търси информация, основана на доказателства, и я предава, за да даде възможност за по-добър живот на други.

ПРАВО И ОТГОВОРНОСТ

  Имунизацията е право и отговорност. Всеки човек заслужава да бъде защитен
от ваксинопредотвратими заболявания и има жизненоважна роля в защитата на другите чрез избора да се имунизира.
  Ваксините работят, за да защитят вас и хората около вас от сериозни заболявания.
  Когато всички хора са напълно имунизирани според условията на националните си календари, те защитават и тези, които не могат да бъдат ваксинирани, благодарение на изградения колективен имунитет.

ФАКТИТЕ НАКРАТКО

  Имунизацията срещу заразни болести защитава не само ваксинираното лице, но и околните.
  Благодарение на ваксините полиомиелитът е намалял с 99% от 1988 г. насам.
  Морбили е една от най-заразните болести в света. Неимунизираните малки деца имат най-висок риск от заразяване, а усложненията могат да причинят дори смърт. През 2018 г. заразените от морбили европейци са 82 000, като 72 души от тях са починали.
  Рубеолата при бременни жени може да причини смърт на плода или вродени дефекти. Имунизацията срещу заболяването в детството предпазва човек за цял живот.
  Ваксината срещу хепатит Б е 95% ефективна за предотвратяване на инфекция и развитие на хронични заболявания и рак на черния дроб, причинени от вируса.
  Комбинирани ваксини, като тази срещу дифтерия, тетанус и коклюш, намаляват броя на необходимите клинични посещения и инжекции, като по този начин намаляват дискомфорта на детето.
  Имунизацията срещу човешки папиломен вирус (HPV) може да предотврати до 90% от случаите на рак на маточната шийка. Комбинирана с редовен скрининг, тази ваксина е най-ефективният инструмент за предотвратяване на заболяването.
  Имунизирането предпазва от болести, спасява животи и е стабилна основа за здраве през целия живот.

МОРБИЛИ

  Морбили (дребна шарка) е сериозно силно заразно заболяване. То е 6 пъти по-заразно от грипа.
  При един на всеки 5 случая може да се развие тежко заболяване или усложнения като ушна инфекция, пневмония, постоянна глухота, енцефалит или дори смърт.
  Две дози ваксини срещу морбили осигуряват почти 100% защита срещу заболяването.
  Благодарение на ваксината срещу морбили, броят на заболелите в европейския регион на СЗО е спаднал с над 90% от 90-те години на миналия век до сега. Но вирусът все още се разпространява, там където има условия.
  Имунизираните хора предотвратяват появата на вируса при тези, които не могат да бъдат ваксинирани поради отслабена или увредена имунна система.
  За постигането на колективен имунитет е необходимо ваксинално покритие сред най-малко 95% от населението.

РУБЕОЛА

  Рубеолата е заразна болест, която може да доведе до спонтанен аборт, преждевременно раждане или вродени дефекти.
  9 от 10 жени, заразени с вируса на рубеолата в началото на бременността си, губят бебето или го раждат със синдром на вродена рубеола.
  Децата със синдром на вродена рубеола могат да имат мозъчно увреждане, увреждане на слуха, дефекти в очите и сърцето.
  Имунизацията осигурява почти 100% защита срещу рубеола и води до драстични намаляване на случаите на рубеола.

ГРИП

  Грипът е едно от най-масовите инфекциозни заболявания при човека с голямо клинично, епидемиологично и социално-икономическо значение. Той е остро инфекциозно заболяване, което се предизвиква от грипните вируси тип А и В.
  Според данни на СЗО по време на ежегодните грипни епидемии заболяват между 10 и 15% от населението. Поради усложнения от грип тежко се разболяват около 3-5 милиона души, а умират
250 000 – 500 000, като 90% от случаите на смърт от заболявания, свързани с грипа, са при хора над 65 годишна възраст.
  СЗО определя ваксинацията като най-ефикасната защита от грип и като най-значимия начин за намаляване влиянието на епидемиите.
  По препоръка на СЗО бе разработена четиривалентна ваксина срещу грип, която за разлика от тривалентната включва и двата вида грип тип В.
  Затова четиривалентните ваксини срещу грип значително подобряват защитата срещу циркулиращите грипни вируси, което повишава и общата ефективност на ваксинацията срещу грип.
  Четиривалентните ваксини срещу грип са достъпни у нас от миналия грипен сезон, като съдържащите се в тях антигени напълно съвпаднаха с циркулиращите вируси у нас.
  Световните проучвания показват, че постигането на достатъчно добро ваксинационно покритие при тази рискова група, може да:
  • намали респираторните заболявания с до 60% ;
  • намали с 30 до 70% хоспитализациите поради пневмония и грип;
  • намали риска от сърдечносъдови случаи, като сърдечен арест, миокардит или инсулт с около 50-70% през зимния сезон.
  При възрастното население над 60-годишна възраст рискът от усложнения, хоспитализации и степента на смъртност вследствие на заболяването е най-висока. Най-значима е заболяемостта сред тях, тъй като съпътстващите хронични състояния - рискови фактори за усложненията от грип, нарастват с възрастта. По време на грипна епидемия нивото на засегнатите възрастни може да достигне до 50%. Над 90% от смъртните случаи, свързани с грип, са при лица над 60 години и по-възрастни . Увеличената заболяемост сред възрастните и неопровержимите доказателства за ефикасността на грипната ваксинация, са причина за световния консенсус за рутинна ваксинация на тази възрастова група .

Имунизация на деца

  - Всяко дете заслужава равна възможност да води здравословен живот и ваксинацията е една от основните стъпки за това.
  - Децата под 5-годишна възраст попадат в особено висок риск от развитие на усложнения или дори фатален край при заболявания, които могат да бъдат предотвратени с ваксини. Ваксините, включени в имунизационния календар на всяка държава, дават възможно най-добрата защита на децата и то, когато най-много се нуждаят от нея.
  - Блокирайки по-нататъшното разпространение на болестта, ваксинираните деца помагат в защитата и на децата около тях. Това включва братя и сестри, които са твърде малки, за да бъдат ваксинирани, съученици със специални здравни нужди и възрастните баби и дядовци.
  - Имунизирайки децата срещу хепатит В през първата им година на живот и срещу HPV в ранните юношески години, ще ги предпазим от бъдещо развитие на някои онкологични заболявания.
  - Имунизирайки децата срещу патогени, причиняващи пневмония, помагаме да се намали употребата на антибиотици и по този начин намаляваме и заплахата от развитие на антимикробна резистентност.
  - Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити, стартирала в началото на 2017 г., осигурява безплатно препоръчителната ротавирусна ваксина, на желаещите деца от 6-седмична възраст до горна възрастова граница съгласно кратката характеристика на приложената ваксина с цел да намали значително честотата на острите гастроентерити при кърмачетата.

Имунизация на подрастващи

  - Ваксинирането не е само за деца. Реимунизациите и ваксината срещу човешки папиломни вируси продължават в юношеството и защитават децата и в бъдеще.
  - Имунитетът срещу дифтерия, тетанус и коклюш може да намалее с течение на времето, и реимунизации с комбинираната ваксина (дифтерия / тетанус / коклюш) е необходимо да се поставя по време на юношеството и отново в зряла възраст.
  - Ранното юношество (9-13-годишна възраст) е препоръчителното време за прилагане на ваксина срещу човешки папиломни вируси (HPV), което помага за предпазване от рак на шийката на матката и други свързани с HPV заболявания. Човешките папиломни вируси са широко разпространени и се предават по полов път, ракът на маточната шийка е водеща причина за смърт сред жените. HPV ваксината, приложена преди първата сексуална активност на човек, е първата стъпка в цялостната профилактика на рака на маточната шийка.
  - Юношеството е времето, в което се прилагат допълнителни дози за по-траен имунитет ваксини срещу болестите, които са опасни за всяка възраст, в това число морбили, коклюш, рубеола, тетанус, дифтерия и менингит. Жените трябва да са особено запознати с риска от заразяване с рубеола на нероденото дете и да са сигурни, че имат приложена ваксина срещу рубеола, преди да забременеят.

Имунизация на възрастни

  - Ваксините предлагат защита за всички възрасти. Посредством ваксинациите защитавате себе си и околните от развитие на сериозни и потенциално фатални заболявания.
  - Много хора, без да го осъзнават, са податливи на морбили и други заболявания, предотвратими от ваксини. С развитието на науката и технологиите рутинно се прилагат ваксини срещу все повече заразни заболявания, които преди това са били нелечими или инвалидизиращи и ваксини за тях не са били налични в миналото, както и повечето от прилаганите в миналото ваксини са напълно обновени. Сега възрастните могат да ползват ваксини срещу много повече заболявания отколкото преди.
  - Действието на някои от ваксините отслабва с течение на времето. Реимунизациите за дифтерия и тетанус в зряла възраст са необходими за осигуряване на защита през целия живот.
  - Няколко ваксини се препоръчват за групи с особено висок риск поради тяхната възраст, професия, начин на живот или здравословен статус. Това включва ваксинация срещу грип, коклюш и тетанус за бременни жени; ваксинация срещу грип и в някои страни херпес Зостер за възрастни пациенти; ваксинация срещу хепатит В и менингококи за здравни специалисти, изложени на риск от заразяване.
  - Здрави възрастни носители на заболявания могат да ги предадат на други по-податливи лица като бебета, имунокомпрометирани хора и възрастни над 65 години, като по този начин ги излагат на особено висок риск от усложнения.
  - Ако не сме напълно имунизирани по действащия имунизационен календар, или не сме сигурни в имунизационния си статус, трябва да се посъветваме с нашия лекар за това кои са подходящите за нас ваксини.

Имунизация на здравни специалисти

  - Посредством имунизацията здравните специалисти защитават не само себе си, но и своите пациенти.
  - Здравните специалисти са изложени на риск от заразяване с болести, които могат да предадат на пациентите си.


Световната здравна организация съветва всички заети в здравния сектор:

  Да бъдат напълно имунизирани срещу морбили, рубеола и полиомиелит;
  Да бъдат ежегодно имунизирани срещу сезонен грип;
  Да се реимунизират срещу дифтерия на всеки 10 години;
  Да се ваксинират срещу хепатит B и менингококови бактерии в случай на риск от заразяване, свързан с естеството на професионалната им дейност.

  - Посредством редовна ваксинация, здравните специалисти дават добър пример на своите пациенти колко е важно да си ваксиниран.
  - Отношението на медицинският специалист към ваксинацията оказва силно влияние върху вземането на решения от пациента/родителя. Лекарите, медицинските сестри и акушерките играят жизненоважна роля в съветването на пациентите си за ползата и важността на ваксините.

 

(публикувано на 24.04.2019 г.)

 




За десета поредна година България участва в Европейската имунизационна седмица, 23-29 април 2018 г.

  По традиция, всяка година през последната седмица на април, Световната здравна организация, здравните власти и медицинското съсловие организират различни мероприятия за популяризиране на ползите от ваксините. Основната цел на инициативата е повишаването на имунизационния обхват в страните чрез разширяване на информираността сред родители, здравни работници и медии за значимостта на имунизациите.
  Тази година във фокуса на Европейска имунизационна седмица, 23-29 април, е имунизацията като лично право и споделена отговорност за намаляване на неимунизираните лица и премахването на имунизационните „джобове“. Успехът на инициативата означава и напредък по постигането на Глобалните цели за устойчиво развитие 2030 на ООН, в това число и постигането на добро здраве.
  Министерството на здравеопазването припомня, че ваксините осигуряват лична защита срещу опасни болести. Когато ние и хората от нашата общност сме с изграден имунитет към дадено заболяване, то не може да се разпространява лесно. Заедно, ние предпазваме тези, които не могат да бъдат имунизирани (бебета, възрастни хора със здравословни проблеми и отслабена имунна система) от вирусите или бактериите, причиняващи ваксинопредотвратимо заболяване.
  Всеки човек може да бъде предпазен от ваксинопредотвратимо заболяване и с имунизирането си да допринесе за предпазването на околните.

 


Ваксините - ефективен инструмент
Ваксините действат
Въпроси и отговори за имунизациите
Глобално имунизационно покритие
Митове и факти за имунизациите
Рискове, свързани с ваксина, заболяване, лечение

(публикувано на 24.04.2018 г.)




ИИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЪТУВАЩИТЕ
ЕПИДЕМИЯ ОТ ЧУМА НА ОСТРОВ МАДАГАСКАР

 Във връзка с писмо на Министерство на здравеопазването от 07.11.2017 г. и по данни на Световната здравна организация за периода от 23.08.2017 г. – до 27.10.2017 г. на остров Мадагаскар са регистрирани 1365 случая на чума (от тях 106 починали).
 Остров Мадагаскар е ендемичен за чума и през последните 10 години е най – засегнатата страна в света с приблизително 400 случая годишно.
 При 915 от заболелите на остров Мадагаскар се касае за пневмонична форма на заболяването, което сочи, че предаването чрез дихателни пръски и капки е основен механизъм за разпространение на чумата в Мадагаскар извън областите, които до момента се считаха за ендемични.
 Най–засегнати от пневмонична чума са градските райони, вкл. и столицата на Мадагаскар – Антананариво, където са регистрирани 41% от всички случаи и пристанищния град Туамасина. Въведен е скрининг на напускащите пътници на международното летище в Антананариво, както и санитарен контрол на входовете и изходите на засегнатите градове.
 Източник на заразата са различни видове диви гризачи, като тя се предава основно по трансмисивен път с преносител бълхите и причинител Yersinia pestis (чумна бактерия). Предаването на пневмонична чума чрез заразени пръски става при близък контакт на разстояние по-малко от два метра. Инкубационният период на заболяването е между 1 и 7 дни. Симптомите по време на престоя или до една седмица след завръщането са: внезапно втрисане, увеличени и болезнени лимфни възли, кашлица, кръвохрачене и затруднено дишане, повръщане, гадене и бързо влошаване на общото състояние.
 Създадени са девет центъра за лечение на чума в Мадагаскар, провеждат се и информационни кампании за начините на разпространение на заболяването и необходимите предпазни мерки. Световната здравна организация (СЗО) не препоръчва на този етап ограничаване на пътуванията и търговията с Мадагаскар. Според СЗО профилактика се препоръчва само на лица, които са били в близък контакт със случаи на чума или са имали други рискови експозиции като ухапвания от бълхи или директен контакт с телесни течности или тъкани на заразени животни.
 Основни съвети към пътуващите:
 - спазване на добра лична хигиена (миене на ръце, използване на сапуни или алкохолни разтвори за дезинфекция);
 - използване на репеленти;
 - избягване на контакт с гризачи (болни или мъртви);
 - избягване на близък контакт с лица, които имат горепосочените симптоми и може да са болни от чума;
 - избягване на пренаселени места, където са регистрирани случаи на пневмонична чума;
 - незабавно търсене на медицинска помощ за назначаване на антибиотична профилактика и наблюдение след близък контакт с лице, болно от чума или след ухапване от бълхи и контакт с телесни течности на заразени гризачи;
 - незабавно търсене на медицинска помощ при появата на описаните симптоми по време на престоя или до 1 седмица след завръщане от Мадагаскар.

(публикувано на 14.11.2017 г.)

 

На вниманието на лекари и медицински специалисти

 Във връзка с ежегодната регистрация на кожни форми на антракс в Североизточна България, както и поради влошената епизоотична обстановка по отношение на туларемията и бруцелозата в някои области на страната през последните години Ви напомняме основните клинико-епидемиологични характеристики на посочените заболявания.


 Туларемия
 Бруцелоза
 Антракс

(публикувано на 26.08.2016 г.)

 




Информация за пътуващите до и гражданите на ЕС, които пребивават в региони с местно предаване на вируса Зика

(публикувано на 13.07.2016 г.)