Ентеробиоза и жиардиаза

Най-често срещаните паразитози сред организираните детски колективи са ентеробиозата и жиардиазата.

Ентеробиоза

        Ентеробиозата е широко разпространена паразитоза, която засяга всички възрасти, най-често детската и началната училищна възраст.
Причинителят на ентеробиозата е Enterobius vermicularis.
        Паразитът е разделнополов и представлява малък вретенообразен глист с белезникав цвят, изтънен, заострен в задния край. Женските острици достигат дължина до 12 мм и ширина до 0,50 мм. Мъжките острици са дълги 5 мм, а широки до 0,30 мм.
        Биологичният цикъл на остриците се състои от паразитен стадий в червата на човека и ембрионално, непаразитно развитие на яйцата върху перианалните гънки на болните или в условията на околната среда (бельо, спални, училищни помещения, прах в работните стаи и т. н.).
        От погълнатите инвазиоспособни яйца в дванадесетопръстника се излюпват ларви, които бързи нарастват, диференцират се на мъжки и женски, към 12-ия ден от заразяването се оплождат и постепенно попадат в долните участъци на тънкото черво или в сляпото черво и апендикса. От 25-ия до 30-ия ден от инвазирането оплодените зрели острици излизат с предния си край през ануса навън, прикрепвайки се със задния си конусообразен край и отлагат върху перианалните гънки от 10 000 до 17 000 яйца. За 6 часа яйцата достигат състояние на заразоспособност,която се запазва средно до 90-100 дни.

        Източник на паразитозата е опаразитеният човек. Предаването на заразата става чрез контаминирани с яйца ръце, хранителни продукти, прах, околни предмети, запрашен въздух, мухи и др. В България е широко разпространена. В организираните детски колективи достига от 5 до 20% и повече. Епидемиологичната инкубация на ентеробиозата (времето от заразяване до момента на отделяне на яйца от паразита) е 20-25 дни. Ако след 20-ия ден от първото лечение контролните проби са отрицателни, е постигнато радикално обезпаразитяване. Ако след 40 и повече дни контролните проби се позитивират, е налице реинвазия, което означава, че е открито активно ентеробиозно огнище в дома, училището, работното място или други обекти, които болният посещава.
        Клиничните прояви зависят преди всичко от количеството на паразитите, и състоянието на микроорганизма.
        При слабо опаразитяване без перманентна ентеробиозата протича леко без особена клинична изява. Налице е нощен краткотраен сърбеж около ануса, който се повтаря няколко нощи. Сънят става неспокоен, децата се мятат в леглото, скърцат със зъби. Апетитът намалява, появява се тежест в стомашната област, отпуснатост, болки в корема без точна локализация. Ентеробиозата може да предизвика упорито безсъние, намалена умствена и физическа работоспособност, световъртеж, разсеяност. При децата се появява раздразнителност, капризност, понижаване на успеха в училище, влошаване на поведението.
        Диагнозата се поставя чрез изследване на перианален секрет и изпражнения.
        Профилактика е ефективна, ако се спазват специфичните правила за лична и обществена хигиена.
        Личната хигиена изисква редовно къпане, преобличане, ежедневно сутрешно измиване на аналната област с топла вода и сапун след ставане от леглото, измиване на ръцете със сапун и вода преди всяко ядене, изрязване ниско на ноктите, измиване на плодовете, предпазване на храните от запрашване и мухи.
        Изграждане на хигиенни навици у децата - да не се допуска гризане на ноктите, смучене на пръстите или на замърсени предмети.

Жиардиаза

Жиардиазата е протозойна инфекция, която засяга тънкото черво и обикновено протича без клинични прояви.

Етиология. Причинителят Giardia lamblia е открит от руския учен Д. Ф. Ламбл през 1859 г.

Биология. Среща се в две форми – вегетативна и цистна, която служи за предаване на заразата.Паразитите се размножават чрез просто делене и тапицират плътно лигавицата върху която паразитират.
Епидемиология. Жиардиазата е широко разпространена, особено в детската възраст.
Обикновено вегетативните форми не се отделят с фекалиите, но при разстройство могат да се открият при изследване до 20-30 минути след дефекация.. Цистите се откриват в оформени фекалии и са устойчиви във външната среда в зависимост от влажността и температурата до един месец. Отделят се неравномерно и периодично, което налага при отрицателен резултат изследване 2-3 пъти през 3 дни.
Източник на инфекцията е човекът, отделящ цисти. Заразяването става чрез поглъщане на цисти със замърсени ръце, хранителни продукти, вода и др. Механични преносители са мухите и хлебарките, които могат да замърсят различни предмети и хранителни продукти. Всички хора са възприемчиви.

Клиничната картина. Протича най-често безсимптомно и рядко с клинична симптоматика, която се проявява като чернодробна, чревна и алергична форма на заболяването.

Профилактика. Мерките се свеждат до спазване правилата на личната хигиена и лечение на опаризитените лица и ликвидирането им като източник на заразата.