ЛЕПТОСПИРОЗА

Лептоспирозата
е зооноза. Представлява остро инфекциозно заболяване, което се
характеризира със засягането на голям брой органи и системи в
инфектирания организъм.
Причинител на
заболяването са лептоспирите от сем. Spirochetaceae.
Естествен резервоар
и източник на зараза са диви и домашни животни, мишевидни гризачи,
които заразяват водоизточници, почвата и хранителните продукти.
Пътищата на предаване
на инфекцията са хранителен и воден, чрез замърсена вода и хранителни
продукти, както и контактно-битов. Най-често заразяването на човека
се осъществява при работа в канализационни системи, шахти, кланици
и пр. където водата е контаминирана с лептоспири или при къпане
в рекички, водоеми, блата и др. чиято вода е също замърсена.
Входна врата за
лептоспирите са устата, увредената кожа и лигавиците, както и
конюнктивите на очите.
Инкубационният
период на заболяването е от 2 до 20 дни.
Началото на лептоспирозата
обикновено е остро. Болните са отпаднали, с бързо покачване на
температурата, изразен токсоинфекциозен синдром. Характерни са
болките в ставите и мускулите (миалгии и артралгии), както и силното
главоболие, което не преминава от аналгетици. При повечето болни
се установява хепатоспленомегалия (увеличени черен дроб и слезка).
При част от болните може да се наблюдава появата на обрив по кожата,
който е различен при отделните случаи.
Лептоспирозата
може да протече под различни клинични форми:
-
под формата на общ токсоинфекциозен синдром, с температура и силно
изразена слабост;
-
иктерохеморагична с изразен оранжев иктер (жълтеница);
-
засягане на нервната система с развитие на серозен менингит;
-
засягане на бъбреците с бързо развитие на бъбречна недостатъчност;
-
като хеморагичен синдром с кървене от венците, носа, гастро-интестиналния
тракт и от други органи.
Диагнозата на
лептоспирозите се основава на клиничните данни, епидемиологичната
анамнеза, летния сезон, микробиологичното и серологичното потвърждаване.
За лечение се
използва предимно Пеницилин, но също така се имат предвид и антибиотици
от групата на цефалоспорините, тетрациклини и други.
Прогнозата е различна
при различните видове клинични форми на лептоспирозата. Тежко
протича иктерохеморагичната форма, която бързо обхваща голям брой
органи и системи. При нея по често се наблюдават усложнения като
развитие на менингит или разгръщане картината на токсоинфекциозен
шок.
Останалите форми
протичат по-леко, като след преболедуване от лептоспироза се осигурява
траен естествено придобит имунитет.
Профилактиката
на лептоспирозите включва: системна профилактична и изтребителна
дератизация за борба с плъховете и другите мишевидни гризачи,
опазване на чистотата на откритите водоеми, на водоизточниците
и предотвратяване на заразяването на хранителните продукти чрез
осигуряване на плъхонепроницаемост на складове, кланици, заведения
за обществено хранене и др., поддържане на личната хигиена и използване
на подходящо работно облекло.
|