A- A+



Какво трябва да знаем за ЛИСТЕРИОЗАТА

         Листериозата е вид инфекциозно заболяване, което се характеризира с разнообразна клинична картина и принадлежи към групата на зоонозите.
         Причинителят на заболяването е бактерияListeria monocytogenes.
         Източник на заразата са голям брой диви и домашни животни, като източник може да бъде и болният човек. Преносител на заразата могат да бъдат и някои видове кърлежи.
         Най-често боледуват овце, свине, едър рогат добитък, котки, кучета, птици (кокошки, патици, гълъби и др.), зайци, гризачи.
         Листериите се отделят с мляко, урина, фекалии, яйца, носен и гърлен секрет, храчки, околоплодни води и други. Във външна среда листериите са много устойчиви. В почвата, в зависимост от сезона се запазват от 33 дни до 5 месеца, в открити водоеми – до 1 година, в сено – 134 дни, а в осолени меса и сирене издържат 20 дни.
         Пътищата на предаване на заразата са няколко: въздушно-капков, алиментарен (хранителен), контактен и трансмисивен (чрез ухапване от кърлеж). Съществуват още и полов път на предаване на инфекцията, както и заразяване на плода от болната майка.
         Характерно за листериозата е засягането и увреждането на централната нервна система и на редица вътрешни органи, в които се образуват множество специфични грануломни възли, наречени листериоми.
         Инкубационният период на заболяването е от 4 до 45 дни (най-често от 4 до 7).
         Листериозата може да бъде вродена и придобита (при възрастните хора).
         Вродената листериоза протича с тежка клинична картина. Новороденото е с увеличени слезка и черен дроб (хепатоспленомегалия), силно изразен иктер (жълтеница), с листериоми по вътрешните органи. Често се стига до развитието на менингит и изоставане в нервно-психическото развитие на детето. Леталитетът (смъртността) при новородените с това заболяване продължава да бъде сравнително висок.
         Листериозата при възрастните протича в няколко различни форми.
         Ангинозната форма се характеризира с остро начало и изразен токсоинфекциозен синдром. Болните се оплакват от болки в гърлото, сливиците са увеличени, с налепи по тях. При прегледа се установяват увеличени регионални лимфни възли.
         Очно-жлезната форма се характеризира с регионален лимфаденит и развитието на остър конюнктивит.
         Нервната форма протича тежко, като най-често се развива серозен или гноен менингит. Може да се наблюдава и изолираното засягане на различни черепномозъчни нерви и други неврологични оплаквания от страна на заболелите.
         • Поради риска от вътреутробно предаване на инфекцията, важно място заема листериозата при бременни. Обикновено протича като катарална форма, с температура, болки в гърлото и подути лимфни възли.
         Листериозата може да се предаде на плода чрез плацентата, дори и ако майката не показва никакви признаци на заболяването.
         За поставяне на диагнозата на заболяването се изследват кръвта, ликвора и други секрети, като се търсят листериите чрез различни микробиологични методи. При серологичните методи за наличие или не на листериоза се съди по получените титри.
         Лечението на болестта включва антибиотици от групата на макролидите, тетрациклини, ампицилин и други.
         Леталитетът при листериозата продължава да бъде висок. С по-лоша прогноза е вродената листериоза, която често води до остатъчни неврологични прояви и развитието на епилепсия. С по-сериозна прогноза е и нервната форма на листериозата.
         Профилактичните мерки са следните:
         • Да се почистват и проветряват редовно помещенията за отглеждане на животни;
         • Да се измиват с вода и сапун ръцете след обслужване на животните;
         • При съмнение за заболели животни да се уведомяват своевременно ветеринарните специалисти;
         • Да се измиват обилно с вода плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
         • Да се подлагат на добра термична обработка месото, млякото и яйцата;
         • Да не се консумира недостатъчно узряло сирене;
         • Да не се използват замърсени водоеми за спорт, риболов и къпане;
         • Да не се пие вода от неконтролирани водоизточници.
         При неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми да се търси незабавно лекарска помощ, като лекуващият лекар обезателно се уведоми за наличието на някои от рисковите фактори за заболяването – контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени меса, мляко и яйца, риболов или къпане в замърсени водоеми и други.