РУБЕОЛА

        Рубеолата е остра инфекциозна болест, която протича с умерено повишена температура, увеличаване на лимфните възли и обрив по кожата на цялото тяло. Причинител на заболяването е вирус, който навлиза в организма през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите, а при заболяване на бременни жени – по кръвен път поразява ембриона и причинява необратими увреждания на плода. Инкубационният период на рубеолата е от 12 до 24 дни (най-често 14-16 дни).
        В началото се наблюдава общо неразположение, слабо повишаване на температурата, главоболие, лека хрема, суха кашлица. Особено показателен признак на инфекцията е локалното или генерализирано увеличение на лимфните възли. Най-често се увеличават тилните и задушните лимфни възли. Те са с големина колкото грахово или бобено зърно, слабо болезнени, несраснали помежду си. Обикновено увеличаването на лимфните възли остава незабелязано и за начало на заболяването се приема появата на кожния обрив. Обривът е розово-петнист, започва от лицето и шията и за няколко часа се разпространява по крайниците, седалището и гърба. Изчезва след 2-3 дни, без да оставя лющене или оцветяване на кожата.
        При възрастните рубеолата протича по-тежко и често с усложнения. Нерядко, особено у децата (25-30%), болестта протича безсимптомно. Безсимптомни форми могат да се развият и у бременни. При заразяване на непреболедували и неимунизирани бременни жени, вирусът атакува избирателно ембрионалната тъкан (тератогенен ефект), което може да доведе до аборт, преждевременно раждане или раждане на дете с вродени аномалии и уродства. Видът и локализацията на малформациите се определя от срока на бременността. Рискът за ембриона е най-висок през първите 2 месеца. Пораженията от вируса на рубеолата се изразяват в тежки очни заболявания, включително слепота, намаление на слуха до пълна глухота, различни по тежест сърдечни пороци, тежко умствено изоставане.
        При рубеолата, единствен източник на зараза е човекът. Възприемчивостта към вируса е всеобща, но най-силно засегната е възрастта 5-9 г. Болестта се разпространява чрез отделяните във въздуха пръски от носоглътката, съдържащи вируса. Болните са заразителни 2-3 дни преди появата на обрива, 5-7 дни по време на обрива и 5-7 дни след изчезването му. Друг опасен източник на зараза са заразените вътреутробно бебета, които излъчват вируса чрез секретите и урината си, в продължение на месеци, до 2 години. След преболедуване остава траен имунитет. Образуваните антитела срещу вируса осигуряват защита през целия живот на индивида и се предават от майката на новороденото. Този пасивен (майчин) имунитет предпазва от заболяване децата до около 1 година след раждането.
        Рубеолата е ваксинопредотвратима инфекция. В България приложението на рубеолната ваксина започва през 1988 г. – 1991 г., като се имунизират селективно само девойките в училищна възраст (13-18 г.).
        От 1992 г. в Имунизационния календар на страната е включена триваксината – Морбили-Паротит-Рубеола, която се прилага на 13 месечна възраст и втори път – при децата на 12 г. Тази двукратна схема на имунизация е в съответствие с най-високите изисквания на съвременната световна имунизационна практика. Значението на рубеолата като проблем на общественото здраве се определя от увреждащото зародиша действие на рубеолния вирус по време на бременноста. При липсата на специфично лечение на болестта, единственото сигурно и безопасно средство за защита е имунизацията.
        Други профилактични мерки са:
        - строга изолация на болните;
        - предпазване на бременните от контакт със заболели;
        - ранно обхващане със серологични изследвания на контактните бременни с цел отхвърляне, респ. доказване на заболяване, като при лабораторно потвърдените случаи се препоръчва прекъсване на бременността.
        На същите мерки подлежат и бременни жени, работещи в детски или болнични заведения, в които има рубеола.