ЗАПАДНОНИЛСКА ТРЕСКА

        Западнонилската треска е вирусна зоонозна инфекция с природноогнищен характер и трансмисивен механизъм на предаване – чрез ухапване от комари.
        Причинителят – вирус „Западен Нил“ е РНК вирус, част от семейството на флавивирусите. За първи път е изолиран през 1937 г. от кръвта на болна жена с температура, живееща в провинция Западен Нил в Уганда.
        Резервоарите на вируса в природата са диви птици и животни. Хората се заразяват основно при ухапване от комар (предимно комари Culex), но е възможно възникване на инфекция и при органна трансплантация и чрез преливане на кръв. Виремията при хората е с ниски стойности и продължава кратко, затова не се осъществява предаване на инфекцията от човек на човек. Човекът се явява „задънена улица” за епизоотичния процес.
        Инкубационният период на заболяването варира между 3 и 14 дни.
        Западнонилската треска обикновено протича леко, или умерено тежко, с грипоподобни симптоми - температура, главоболие, отпадналост, възможна е и появата на макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, както и на гастроинтестинални смущения. При голяма част от заразените инфекцията може да протече безсимптомно. По - тежки неврологични форми на болестта като енцефалит, менингоенцефалит или менингит са редки, предимно при хора в напреднала възраст. Треска „Западен Нил“ е сезонно заболяване. Разпространението му зависи от биологичните особености на живия преносител - комара. За Европа, времето, през което най-често се регистрират случаи е от юли до октомври, с пик през август – септември. Няма ваксина срещу вируса на Западнонилската треска.
        По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията през 2018 г. са докладвани 710 случая на Западнонилска треска (ЗНТ) в Европейския съюз – Италия – 327, Гърция – 147, Румъния – 117, Унгария – 96, Франция – 11, Австрия – 8, Хърватска – 3 и Словения –1. Заболели са регистрирани и в други държави – Сърбия – 213, Израел – 49 и Косово – 3. Съобщени са и 63 смъртни случая на Западнонилска треска – Сърбия – 21, Гърция – 16, Италия – 13, Румъния – 12 и Косово – 1.
        Най-важните превантивни мерки са насочени към максимално ограничаване на разпространението на комарите в населените места чрез провеждане на дезинсекционни мероприятия и постоянен контрол върху тяхната ефективност.
        Мерките, които всеки може да приложи, трябва да бъдат ориентирани към предпазване от ухапване от комари. Много комари са най-активни при изгрев и здрач. Хората трябва да използват репеленти, както и да са с покрити части на тялото, когато са навън (дълги ръкави и крачоли на панталони). Замрежването на врати и прозорци на домовете, както и използването на уреди и препарати за домашна дезинсекция също е добра превантивна мярка.
        Важно е да се намалят местата със застояла вода навън, тъй като тя е среда за размножаване на комарите - да не се оставят непокрити съдове с вода през летния сезон, достъпни за комарите; вода, която не е покрита да се подменя (басейни, шадравани); да не се разхвърлят безразборно съдове, в които може да се задържа дъждовна вода, в която се развиват ларви на комари; малки водоеми (локви, разливи край чешми), ако нямат стопанско значение – да се премахват чрез отточване или засипване.