АТЕРОСКЛЕРОЗА

        Атеросклерозата е едно от най-често срещаните заболявания на нашето съвремие. Разпространението на атеросклерозата и свързаните с нея сърдечно-съдови болести (исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт) може да се сравни с епидемия, обхванала цивилизованите страни през XX и XXI век.
Винаги се е смятало, че атеросклерозата поразява основно възрастните хора и че е неизменен спътник на старостта. Но това вече не е така. През последните години заболяванията, причинени от атеросклерозата се “подмладяват”, което е отражение на нездравословния начин на живот на съвременния човек.

        СЪЩНОСТ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

        Атеросклерозата представлява общо съдово заболяване на организма, което е свързано с нарушение на мастната обмяна. Характеризира се с увреждане на големите и средните артерии, като се засягат предимно тези на сърцето, главния мозък, бъбреците, долните крайници, а също така гръдната и коремна аорта.
        Атеросклерозата е процес на наслояване на масти по вътрешната стена на кръвоносния съд, в резултат на което стената му задебелява (образуват се т. нар. атеросклеротични плаки), артериалният лумен (просвет) се стеснява и потока на преминаващата кръв намалява. Вследствие на това се нарушава кръвоснабдяването на засегнатия орган.
        Атеросклерозата обикновено започва още в млада възраст, като бавно и постепенно прогресира в продължение на много години.

РИСКОВИ ФАКТОРИ

        Рисковите фактори за заболяването са: метаболитни (свързани с обмяната на веществата), ендогенни (произтичащи от организма) и екзогенни (външни).

Метаболитни рискови фактори

        Основен метаболитен рисков фактор за атеросклерозата е увеличеното количество на липиди в кръвта (хиперлипидемия). Колкото е по-високо съдържанието на липиди (холестерол и триглицериди) в кръвта, толкова по-често и по-тежко е увреждането на артериалната стена. Една от главните причини за повишеното количество на липидите в кръвта е увеличената консумация на храни, богати на наситени мазнини и въглехидрати.
        Холестеролът и триглицеридите се образуват в черния дроб и се внасят в организма чрез храната. Те се транспортират с кръвта под формата на липопротеини (агрегати от белтъчни и липидни молекули) с висока, ниска и много ниска плътност:
                • Липопротеините с висока плътност (HDL) пренасят холестерола за преработка в черния дроб, където чрез жлъчните киселини се отстранява от организма – т. е. липопротеините с висока плътност не позволяват на холестерола да се натрупва по стените на артериите, поради което се нарича “добър холестерол”;
                • Липопротеините с ниска плътност (LDL) транспортират холестерола от черния дроб до органите. Когато LDL холестеролът е в наднормено количество в кръвта, той се отлага в съдовете, поради което се нарича “лош холестерол”;
                • Липопротеините с много ниска плътност (VLDL) транспортират триглицеридите - те не увреждат пряко съдовата стена, но увеличават съсирването на кръвта, което може да доведе до пълно или частично запушване на вече склерозирала артерия (тромбоза). Излишното количество триглицериди се натрупва в подкожната мастна тъкан.

Оптимални стойности на холестерола и триглицеридите в кръвта

          Наднормените стойности на общия холестерол, LDL холестерола и триглицеридите в кръвта, както и ниските стойности на HDL холестерола повишават риска от атеросклеротични промени в кръвоносните съдове и развитието на сърдечно-съдови заболявания. Колкото “добрият холестерол” е повече, толкова вероятността от развитие на атеросклероза е по-ниска.
          Други метаболитни рискови фактори за атеросклерозата са хроничните заболявания – захарен диабет, заболявания на черния дроб и половите жлези, затлъстяване, подагра.

Ендогенни рискови фактори

          Към ендогенните рискови фактори се отнасят:
                    • Полът – жените по-късно могат да развият атеросклероза в сравнение с мъжете, поради протективната роля на женските полови хормони – естрогени (преди настъпването на менопаузата – 45 – 60 години стойностите на холестерола при жените са по-ниски в сравнение с тези при мъжете на същата възраст; след менопаузата стойностите нарастват);
                    • Възрастта – с напредване на възрастта се увеличават атеросклеротичните промени в кръвоносните съдове;
                    • Наследствената предразположеност – лицата, чийто родители и близки роднини боледуват от атеросклероза са изложени на по-голям риск от заболяването.

Екзогенни рискови фактори

          Екзогенните рискови фактори са свързани с начина на живот и могат да бъдат предотвратими:
                    • Тютюнопушене
          Тютюнопушенето предизвиква втвърдяване на артериалните стени, увеличава холестерола и спомага за по-лесното съсирване на кръвта. Никотинът в цигарения дим повишава кръвното налягане, като по този начин допълнително се увреждат кръвоносните съдове.
                    • Злоупотреба с алкохол
          Редовната консумация на големи количества алкохол нарушава мастната обмяна, уврежда стените на кръвоносните съдове, ускорява сърдечната дейност и повишава кръвното налягане, вследствие на което се увеличава риска от развитие на атеросклероза.
                    • Намалена физическа активност
          Ниската физическа активност води до наднормено тегло и затлъстяване, високо кръвно налягане и повишени нива на мазнини в кръвта.
                    • Психоемоционално пренапрежение (стрес)
          Стресът повишава кръвното налягане и кръвната захар, което допълнително уврежда стените на кръвоносните съдове.
                    • Прием на някои лекарства
          Продължителният прием на кортикостероиди (противовъзпалителни средства); диуретици (отводняващи средства); перорални контрацептиви (противозачатъчни средства) води до повишаване на холестерола в кръвта, респективно до атеросклеротични промени в съдовете

СИМПТОМИ

          Болестната картина на атеросклерозата е твърде разнообразна. В зависимост от преимуществената локализация на атеросклеротичните изменения се различава атеросклероза на сърцето, главния мозък, гръдната и коремна аорта, долните крайници и бъбреците, с характерните за всяка една от тях симптоми: болка зад гръдната кост, често провокирана от физическо или емоционално напрежение, задух, сърцебиене, обща слабост и световъртеж; шум в ушите, намаление на слуха и паметта, главоболие, безсъние, нарушено равновесие в покой и при ходене; болки в мускулите при ходене; интермитиращо куцане (при продължително ходене), студени крайници, язви по кожата, а в тежки случаи – с атеросклеротична гангрена; артериална хипертония, а по-късно с напредване на болестта настъпва бъбречна склероза и бъбречна недостатъчност.

ПРОФИЛАКТИКА

► ХРАНЕТЕ СЕ ЗДРАВОСЛОВНО КАТО СПАЗВАТЕ СЛЕДНИТЕ ПРЕПОРЪКИ:
          1.Консумирайте и използвайте храни, които намаляват риска от развитие на атеросклероза:
                    • Плодове (пресни и сушени) и зеленчуци (най-малко 400 – 500 грама дневно). Те съдържат много вещества с антиоксидантно действие, които предотвратяват възникването на атеросклеротични изменения на съдовете (витамините С, Е и А, селен, цинк и други биоактивни субстанции).
                    • Риба - скумрия, сьомга, сардина, херинга и риба тон (поне 1 път седмично). Рибните мазнини са богати на специален вид полиненаситени мастни киселини (n – 3), които предотвратяват образуването на кръвни тромби и забавят процеса на нарастване на атеросклеротичните плаки.
                    • Пълнозърнести и други зърнени храни, бобови храни – съдържат влакнини, които намаляват общия холестерол в кръвта. и увеличените нива на “лошия холестерол” и на триглицеридите.
                    • Зехтин, бадеми, нерафинирани масла (слънчоглед, царевица, соя) и ядки - богати са на ненаситени мастни киселини, които намаляват холестерола в кръвта.
          2.Ограничете употребата на храни, които увеличават нивото на “лошия холестерол”, тъй като съдържат наситени мастни киселини и холестерол: тлъсти меса и колбаси; краве масло; млека и млечни продукти с висока масленост; яйчен жълтък, рибен хайвер, мозък, черен дроб.
          3.Избягвайте консумацията на маргарини, защото те съдържат т.н. трансмастни киселини, които повишават лошия холестерол в същата степен, както и наситените мастни киселини.
          4.Използвайте растителни мазнини за готвене. Не прекалявайте с пърженето, защото при него част от мазнината се поглъща от хранителните продукти, а така също под въздействието на кислорода във въздуха могат да се образуват окислени продукти на мазнините и други вещества, които благоприятстват атеросклеротичните и ракови процеси.
          5.Пийте по 2-3 литра вода и по една чаша червено вино дневно, защото те стимулират образуването на “добрия” холестерол.
► ПОДДЪРЖАЙТЕ ЗДРАВОСЛОВНО ТЕЛЕСНО ТЕГЛО
► ДВИЖЕТЕ СЕ ПОНЕ ЕДИН ЧАС ДНЕВНО
► ОТКАЖЕТЕ ЦИГАРИТЕ
► ОГРАНИЧЕТЕ КОНСУМАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ

Разумна седмична консумация на алкохол

► НАМАЛЕТЕ ПСИХОЕМОЦИОНАЛНИЯ СТРЕС – изградете положително отношение към живота, избягвайте конфликтите и неприятностите, използвайте алтернативи за освобождаване на напрежението – спорт, хоби, музика, почивка и други
► ПОДДЪРЖАЙТЕ НОРМАЛНО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ - с горна граница до 130 mm живачен стълб и с долна - до 85 mm живачен стълб. Оптимално кръвно налягане е това, при което систоличното налягане е под 120 mm живачен стълб, а диастоличното – под 80 mm живачен стълб.
► КОНТРОЛИРАЙТЕ СТОЙНОСТИТЕ НА КРЪВНАТА ЗАХАР ПРИ НАЛИЧИЕ НА ДИАБЕТ
► ЛЕКУВАЙТЕ СВОЕВРЕМЕННО (ПРИ НЕОБХОДИМОСТ, ПО ЛЕКАРСКО ПРЕДПИСАНИЕ С МЕДИКАМЕНТИ) ПОВИШЕНИТЕ НИВА НА ХОЛЕСТЕРОЛ В КРЪВТА.