 |
АТЕРОСКЛЕРОЗА |
Атеросклерозата
е едно от най-често срещаните заболявания на нашето съвремие. Разпространението
на атеросклерозата и свързаните с нея сърдечно-съдови болести (исхемична
болест на сърцето, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт) може да се сравни
с епидемия, обхванала цивилизованите страни през XX и XXI век.
Винаги се е смятало, че атеросклерозата поразява основно възрастните хора
и че е неизменен спътник на старостта. Но това вече не е така. През последните
години заболяванията, причинени от атеросклерозата се “подмладяват”, което
е отражение на нездравословния начин на живот на съвременния човек.
СЪЩНОСТ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
Атеросклерозата
представлява общо съдово заболяване на организма, което е свързано с нарушение
на мастната обмяна. Характеризира се с увреждане на големите и средните
артерии, като се засягат предимно тези на сърцето, главния мозък, бъбреците,
долните крайници, а също така гръдната и коремна аорта.
Атеросклерозата
е процес на наслояване на масти по вътрешната стена на кръвоносния съд,
в резултат на което стената му задебелява (образуват се т. нар. атеросклеротични
плаки), артериалният лумен (просвет) се стеснява и потока на преминаващата
кръв намалява. Вследствие на това се нарушава кръвоснабдяването на засегнатия
орган.
Атеросклерозата
обикновено започва още в млада възраст, като бавно и постепенно прогресира
в продължение на много години.
РИСКОВИ ФАКТОРИ
Рисковите
фактори за заболяването са: метаболитни (свързани с обмяната
на веществата), ендогенни (произтичащи от организма) и екзогенни
(външни).
Метаболитни рискови фактори
Основен
метаболитен рисков фактор за атеросклерозата е увеличеното количество
на липиди в кръвта (хиперлипидемия). Колкото е по-високо съдържанието
на липиди (холестерол и триглицериди) в кръвта, толкова по-често и по-тежко
е увреждането на артериалната стена. Една от главните причини за повишеното
количество на липидите в кръвта е увеличената консумация на храни,
богати на наситени мазнини и въглехидрати.
Холестеролът
и триглицеридите се образуват в черния дроб и се внасят
в организма чрез храната. Те се транспортират с кръвта под формата на
липопротеини (агрегати от белтъчни и липидни молекули) с
висока, ниска и много ниска плътност:
•
Липопротеините с висока плътност (HDL) пренасят холестерола
за преработка в черния дроб, където чрез жлъчните киселини се отстранява
от организма – т. е. липопротеините с висока плътност не позволяват на
холестерола да се натрупва по стените на артериите, поради което се нарича
“добър холестерол”;
•
Липопротеините с ниска плътност (LDL) транспортират холестерола
от черния дроб до органите. Когато LDL холестеролът е в наднормено количество
в кръвта, той се отлага в съдовете, поради което се нарича “лош холестерол”;
•
Липопротеините с много ниска плътност (VLDL) транспортират
триглицеридите - те не увреждат пряко съдовата стена, но увеличават съсирването
на кръвта, което може да доведе до пълно или частично запушване на вече
склерозирала артерия (тромбоза). Излишното количество триглицериди се
натрупва в подкожната мастна тъкан.
Оптимални стойности на холестерола и триглицеридите в
кръвта
Наднормените
стойности на общия холестерол, LDL холестерола и триглицеридите в кръвта,
както и ниските стойности на HDL холестерола повишават риска от атеросклеротични
промени в кръвоносните съдове и развитието на сърдечно-съдови заболявания.
Колкото “добрият холестерол” е повече, толкова вероятността от развитие
на атеросклероза е по-ниска.
Други
метаболитни рискови фактори за атеросклерозата са хроничните
заболявания – захарен диабет, заболявания на черния дроб и половите
жлези, затлъстяване, подагра.
Ендогенни рискови фактори
Към
ендогенните рискови фактори се отнасят:
•
Полът – жените по-късно могат да развият атеросклероза в сравнение
с мъжете, поради протективната роля на женските полови хормони – естрогени
(преди настъпването на менопаузата – 45 – 60 години стойностите на холестерола
при жените са по-ниски в сравнение с тези при мъжете на същата възраст;
след менопаузата стойностите нарастват);
•
Възрастта – с напредване на възрастта се увеличават атеросклеротичните
промени в кръвоносните съдове;
•
Наследствената предразположеност – лицата, чийто родители и близки
роднини боледуват от атеросклероза са изложени на по-голям риск от заболяването.
Екзогенни рискови фактори
Екзогенните
рискови фактори са свързани с начина на живот и могат да бъдат предотвратими:
•
Тютюнопушене
Тютюнопушенето
предизвиква втвърдяване на артериалните стени, увеличава холестерола и
спомага за по-лесното съсирване на кръвта. Никотинът в цигарения дим повишава
кръвното налягане, като по този начин допълнително се увреждат кръвоносните
съдове.
•
Злоупотреба с алкохол
Редовната
консумация на големи количества алкохол нарушава мастната обмяна, уврежда
стените на кръвоносните съдове, ускорява сърдечната дейност и повишава
кръвното налягане, вследствие на което се увеличава риска от развитие
на атеросклероза.
•
Намалена физическа активност
Ниската
физическа активност води до наднормено тегло и затлъстяване, високо кръвно
налягане и повишени нива на мазнини в кръвта.
•
Психоемоционално пренапрежение (стрес)
Стресът
повишава кръвното налягане и кръвната захар, което допълнително уврежда
стените на кръвоносните съдове.
•
Прием на някои лекарства
Продължителният
прием на кортикостероиди (противовъзпалителни средства); диуретици (отводняващи
средства); перорални контрацептиви (противозачатъчни средства) води до
повишаване на холестерола в кръвта, респективно до атеросклеротични промени
в съдовете
СИМПТОМИ
Болестната
картина на атеросклерозата е твърде разнообразна. В зависимост от преимуществената
локализация на атеросклеротичните изменения се различава атеросклероза
на сърцето, главния мозък, гръдната и коремна аорта, долните
крайници и бъбреците, с характерните за всяка една от тях
симптоми: болка зад гръдната кост, често провокирана от физическо или
емоционално напрежение, задух, сърцебиене, обща слабост и световъртеж;
шум в ушите, намаление на слуха и паметта, главоболие, безсъние, нарушено
равновесие в покой и при ходене; болки в мускулите при ходене; интермитиращо
куцане (при продължително ходене), студени крайници, язви по кожата, а
в тежки случаи – с атеросклеротична гангрена; артериална хипертония, а
по-късно с напредване на болестта настъпва бъбречна склероза и бъбречна
недостатъчност.
ПРОФИЛАКТИКА
► ХРАНЕТЕ СЕ ЗДРАВОСЛОВНО
КАТО СПАЗВАТЕ СЛЕДНИТЕ ПРЕПОРЪКИ:
1.Консумирайте
и използвайте храни, които намаляват риска от
развитие на атеросклероза:
•
Плодове (пресни и сушени) и зеленчуци
(най-малко 400 – 500 грама дневно). Те съдържат много вещества с антиоксидантно
действие, които предотвратяват възникването на атеросклеротични
изменения на съдовете (витамините С, Е и А, селен, цинк и други биоактивни
субстанции).
•
Риба - скумрия, сьомга, сардина, херинга и риба тон (поне
1 път седмично). Рибните мазнини са богати на специален вид полиненаситени
мастни киселини (n – 3), които предотвратяват образуването на кръвни тромби
и забавят процеса на нарастване на атеросклеротичните плаки.
•
Пълнозърнести и други зърнени храни, бобови
храни – съдържат влакнини, които намаляват общия холестерол в кръвта.
и увеличените нива на “лошия холестерол” и на триглицеридите.
•
Зехтин, бадеми, нерафинирани масла (слънчоглед, царевица, соя)
и ядки - богати са на ненаситени мастни киселини, които намаляват
холестерола в кръвта.
2.Ограничете
употребата на храни, които увеличават нивото на “лошия холестерол”, тъй
като съдържат наситени мастни киселини и холестерол: тлъсти меса
и колбаси; краве масло; млека и млечни продукти с висока масленост; яйчен
жълтък, рибен хайвер, мозък, черен дроб.
3.Избягвайте
консумацията на маргарини, защото те съдържат т.н. трансмастни
киселини, които повишават лошия холестерол в същата степен, както
и наситените мастни киселини.
4.Използвайте
растителни мазнини за готвене. Не прекалявайте с
пърженето, защото при него част от мазнината се поглъща от хранителните
продукти, а така също под въздействието на кислорода във въздуха могат
да се образуват окислени продукти на мазнините и други вещества, които
благоприятстват атеросклеротичните и ракови процеси.
5.Пийте
по 2-3 литра вода и по една чаша червено вино дневно, защото
те стимулират образуването на “добрия” холестерол.
► ПОДДЪРЖАЙТЕ ЗДРАВОСЛОВНО ТЕЛЕСНО ТЕГЛО
► ДВИЖЕТЕ СЕ ПОНЕ ЕДИН ЧАС ДНЕВНО
► ОТКАЖЕТЕ ЦИГАРИТЕ
► ОГРАНИЧЕТЕ КОНСУМАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ
Разумна седмична консумация
на алкохол
|
|
|
Норма в мл АА (абсолютен алкохол) на седмица |
|
|
концентрат (в 100 мл – 40 мл АА) или
|
|
|
бира (в 500 мл – 25 мл АА) или
|
|
|
вино (в 100 мл – 11 мл АА)
(в 150 мл – 16 мл АА)
|
или 25,4 чаши
или 17,5 чаши
|
или 12,7 чаши
или 8,8 чаши
|
► НАМАЛЕТЕ ПСИХОЕМОЦИОНАЛНИЯ
СТРЕС – изградете положително отношение към живота, избягвайте конфликтите
и неприятностите, използвайте алтернативи за освобождаване на напрежението
– спорт, хоби, музика, почивка и други
► ПОДДЪРЖАЙТЕ НОРМАЛНО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ
- с горна граница до 130 mm живачен стълб и с долна - до 85 mm живачен
стълб. Оптимално кръвно налягане е това, при което систоличното
налягане е под 120 mm живачен стълб, а диастоличното – под 80 mm живачен
стълб.
► КОНТРОЛИРАЙТЕ СТОЙНОСТИТЕ НА КРЪВНАТА
ЗАХАР ПРИ НАЛИЧИЕ НА ДИАБЕТ
► ЛЕКУВАЙТЕ СВОЕВРЕМЕННО (ПРИ НЕОБХОДИМОСТ,
ПО ЛЕКАРСКО ПРЕДПИСАНИЕ С МЕДИКАМЕНТИ) ПОВИШЕНИТЕ НИВА НА ХОЛЕСТЕРОЛ В
КРЪВТА.
|