A- A+
 

ХРОНИЧНА ОБСТРУКТИВНА БЕЛОДРОБНА БОЛЕСТ

        Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е един най-сериозните проблеми на здравеопазването в световен мащаб, свързан най-вече с тютюнопушенето. По данни на Световната здравна организация около 10% от населението на планетата страда от заболяването, като всяка година се регистрират близо 3 милиона смъртни случаи. Счита се, че до 2020 година ХОББ ще бъде третата водеща причина (след сърдечния инфаркт и мозъчния инсулт) за умиранията сред населението. Въпреки високата заболеваемост от ХОББ, информираността на хората за болестта е крайно недостатъчна – 75% от болните не знаят, че имат заболяване.

        КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХОББ?

        Това е Хронична Обструктивна Белодробна Болест.
        Хронична, защото не може напълно да се излекува.
        Обструктивна, защото има стеснения на дихателните пътища.
        Белодробна, защото е на органа, отговорен за дишането.
        Болест, защото уврежда здравето на човека.

        Хроничната обструктивна белодробна болест е заболяване на белите дробове, което се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища - частично или напълно необратимо. Ограничението на въздушния поток се дължи на възпаление на белодробната тъкан (паренхим), породено от вдишването на газове и частици от околната среда.
        ХОББ включва два основни компонента – хроничен бронхит и белодробен емфизем.
        Хроничният бронхит се определя като наличие на възпаление в дихателните пътища, в резултат на което се получават кашлица и храчки, продължаващи не по-малко от 3 месеца в две последователни години. При хроничния бронхит настъпва преструктуриране на стената на дихателните пътища, вследствие на което се стеснява отвора (лумена) на бронхите. Това води до трайно ограничение на въздушния поток в тях.

        Белодробният емфизем е трайно разширение на белодробните алвеоли (мехурчета), в резултат на разрушаване (деструкция) на еластичните влакна в стените им. Деструкцията на алвеолните стени причинява колапс на малките въздухоносни пътища (бронхиоли), вследствие на което се нарушава функцията на белите дробове.

        Рискови фактори за ХОББ

        Рисковите фактори за ХОББ могат да бъдат ендогенни (фактори от организма на човека) и екзогенни (фактори от околната среда).
        Основният екзогенен рисков фактор, причиняващ ХОББ е тютюнопушенето. Около 15% от всички пушачи развиват болестта. Затова някои наричат ХОББ “болест на пушачите”.
        Други рискови фактори са: замърсеният атмосферен въздух; честите инфекции на дихателните пътища; интензивната и продължителна експозиция на вредни вещества в работната среда (прахове и химикали); социално-икономическият статус (напр. нисък прием с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е и други); полът; възрастта и други.

        Какви са оплакванията при ХОББ?

        Болните с ХОББ най-често са мъже, над 50 години, пушачи, които се оплакват от кашлица, отделяне на храчки и прогресивно нарастващ задух.
        - Кашлица
        Кашлицата обикновено е първият симптом на заболяването и представлява защитна реакция на организма, целяща механично изчистване на белия дроб от замърсявания, поети при вдишване. В зависимост от фазата на заболяването, тя променя своя характер и сила. При изостряне на болестта кашлицата е по-силна, пристъпна и дразнеща, а при стихване на процеса - по-слаба и по-краткотрайна. Кашлицата е хронична, със сезонен характер, засилваща се през студените влажни месеци, по-силно изразена сутрин, съпроводена с отделяне на различни по количество и качество храчки.
        - Отделяне на храчки
        Нормално в дихателните пътища се отделя малко количество секрет, който служи за залавяне (залепване) на бактерии и вредни частици, попаднали в тях чрез вдишания въздух. Обикновено това количество е незначително и не се отделя като храчки. Когато бронхите са раздразнени и възпалени, количеството секрет се увеличава и това води до отделяне на храчки. Ако се прибави инфекция в бронхите или в белия дроб, секретът става гноен, а храчките - зелени, жълти или сивкаво оцветени.
        - Задух
        Задухът се появява най-напред след физическо усилие. Нормално човек не усеща и не осъзнава дишането си. Когато то е затруднено, в гръдния кош се получава усещане за задух, което се описва като тежест, стягане или притискане в гърдите. При някои заболявания затруднението в дишането (задухът) се получава на пристъпи (астма), докато при ХОББ задухът по-често е постоянен, с периоди на засилване и отслабване.
        Задухът при ХОББ постепенно прогресира, ограничавайки двигателната активност на болния. Процесът спираловидно напредва, като се самоподдържа.

        Протичането на ХОББ е вълнообразно, с фази на обостряне и подобрение. С напредване на болестта се появяват белези на дихателна недостатъчност – посиняване на лигавиците (цианоза), сънливост през деня и безсъние през нощта, главоболие, обърканост, възбуда, и други.

        Лечение на ХОББ

        Радикално лечение не съществува, има само контрол върху симптомите на заболяването. Ключовият момент в лечението е прекратяване на тютюнопушенето. Кашлицата не трябва да се подтиска с медикаменти, защото тя е защитен механизъм за ефективно очистване на бронхите. Лечението на храчките е свързано с втечняване на секрета, като най-доброто средство за това е достатъчния прием на течности – минимум 1,5 л дневно. При обостряне на състоянието се прибавят и лекарства, наречени секретолитици. Задухът се лекува с медикаменти, разширяващи бронхите, (бронходилататори), предписани от лекар.

        Как се поставя диагнозата ХОББ?

        Диагнозата се поставя от лекар на основата на подробна анамнеза, преглед и потвърждение на обструкцията на дихателните пътища със спирометрия.
        Спирометрията е инструментален метод за изследване на белодробната функция. Обикновено за 1 секунда човек може да издиша 80% от вдишания въздух. При ХОББ това количество е намалено.

        Колко често болните с ХОББ трябва да посещават лекар-специалист (пневмолог/фтизиатър)?

        - Два пъти годишно за извършване на клиничен преглед и спирометрия.
        - Веднъж на всеки две години за рентгенография на гръден кош и бял дроб.
        Диспансерното наблюдение на болните с ХОББ продължава до края на живота им

        Ориентировъчна проба за състоянието на белодробната функция в домашни условия

        Вдишайте максимално, след което издишайте възможно най-бързо. Ако това се случи за 4 секунди или по-малко, вие нямате ХОББ. Ако обаче след максимално вдишване форсираното ви издишване продължава 6 и повече секунди, то това е показател, че имате някакъв белодробен проблем. Ако прекъснете внезапно издишването си и чувате шум като от гайда, и ако сте дългогодишен пушач, то тогава диагнозата ХОББ Ви е сигурна. Потърсете лекар!

        Индивидуален тест за определяне на риска от ХОББ

        Отговорите на въпросите в теста ще Ви помогнат да разберете дали сте застрашени от ХОББ:
        1. Кашляте ли поне по няколко пъти почти всеки ден? • Да • Не
        2. Отделяте ли храчки през повечето дни?• Да • Не
        3. Задъхвате ли се повече от други хора на Вашата възраст?• Да • Не
        4. По възрастни ли сте от 40 години?• Да • Не
        5. Пушите ли или пушили ли сте?• Да • Не
        Ако сте отговорили с Да на три или повече въпроси, обърнете се към Вашия лекар за уточняване на състоянието Ви, поради съмнение за ХОББ.

        Профилактиката на ХОББ включва:

        • Отказване на тютюнопушенето и прекратяване излагането на тютюнев дим.
        • Своевременно и ефективно лечение на възпалителните заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, особено в детската възраст.
        • Повишаване на имунната защита на организма чрез упражняване на двигателна активност (спорт, туризъм), здравословно хранене, закаляване, имунопрофилактика.
        • Преустановяване излагането на въздействието на рисковите фактори (вредни вещества) от атмосферния въздух и работната среда.
        Хроничната обструктивна белодробна болест не е присъда за хората, страдащи от нея. Спазвайки предписанията на лекуващия лекар, те могат в значителна степен да подобрят качеството на своя живот.