A- A+
 

АТМОСФЕРНО И ШУМОВО ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ АВТОМОБИЛИТЕ
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗДРАВЕТО

        В съвременните условия на живот здравето на човека зависи от околната среда в не по-малка степен, отколкото от заложената в него наследственост.
        В началото на 21 век, почти половината от населението на планетата живее в градовете. Градският начин на живот има неоспорими предимства, но и редица негативни последици, които на фона на характерните за съвременните хора обездвижване и небалансирано хранене са заплаха за здравословното им състояние.
        Основният източник на здравно-екологични проблеми в градската среда е автомобилният транспорт. Той е причина за:
        • замърсяване на атмосферния въздух;
        • нарастване на шума в населените места;
        • увеличаване на количеството отпадъци от стари и спрени от движение автомобили.
        Замърсяването на въздуха от превозните средства допринася за глобалното затопляне, което повишава значително рисковете от засушаване, наводнения, циклони и земетресения. Според очакванията, до 2010 година замърсяването с въглероден диоксид ще повиши средната температура на земята с 20С.

АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ АВТОМОБИЛИТЕ

        Автотранспортът замърсява атмосферния въздух чрез:
        • изгорелите газове, които съдържат въглероден оксид, азотни окиси, въглеводороди и прах;
        • изпаренията на горивата при производството и транспортирането им, при зареждане на резервоарите на МПС на бензиностанциите, при разливането на препълнени цистерни.

Основни замърсители

Прах

        Автотранспортът е един от основните източници на замърсяване на въздуха с прах, което е предпоставка за:
        • по-често възникване на остри респираторни инфекции (ринити, фарингити, бронхити, бронхопневмонии) и заболявания на очите (конюнктивити и кератити);
        • усложняване и по-тежко протичане на хроничните болести на дихателната система (бронхиална астма, хроничен бронхит, белодробен емфизем) и на сърдечно-съдовите заболявания, което води до намаляване на продължителността на живота.


Серен диоксид

        Серният диоксид попада във въздуха като отпадък от изгарянето на горива с високо сярно съдържание (дизелово гориво, мазут).
        Серният диоксид има дразнещ ефект върху лигавицата на дихателната система. Най-чувствителни към атмосферното замърсяване със серен диоксид са децата и болните от бронхиална астма, хронични сърдечно-съдови и белодробни заболявания.

Въглероден оксид

        Въглеродният оскид е отпаден газ, който се получава при непълното изгаряне на горивата в автомобилите.
        При вдишване въглеродият оксид блокира транспорта на кислорода до мозъка, сърцето и други жизненоважни органи в човешкото тяло. Особено чувствителни към токсичното му действие са бременните жени, новородените, болните от анемия и хората с хронични заболявания на сърдечно-съдовата система.

Въглеводороди и други токсични замърсители
(летливи органични съединения)

        Въглеводородите и летливите органични съединения се отделят при непълното изгаряне на горивата, както и с изпаренията при дейности, свързани с презареждане (бензин) и боядисване (органични разтворители) на моторни превозни средства.
Въглеводородите са фотооксиданти, които:
                • имат дразнещо действие върху кожата и лигавицата на дихателната система и очите;
                • утежняват протичането на хроничните заболявания на дихателната система;
                • могат да причинят ракови заболявания.

        Известно е, че полицикличните ароматни въглеводороди и преди всичко

3-4 бензпиренът,

причиняват рак на белите дробове, особено при мъжете пушачи, работещи в големи промишлени предприятия. Доказано е, че:
        • при вдишването на замърсения въздух от автотранспорта в големия град, човек поема 3-4 пъти повече 3,4-бензпирен, отколкото при изпушването на 40 цигари дневно;
        • смъртността от рак на белия дроб е близо 9 пъти по-висока при живеещи в близост до автомагистрали, в сравнение с тази при жителите в отдалечен от магистралата район.


        Атмосферните замърсители, отделяни от автомобилите, в съчетание с интензивно слънчево греене, висока влажност на въздуха и липса на вятър образуват т. нар. фотохимичен смог (токсична мъгла) - често явление в големите градове. При фотохимичния смог се образуват многобройни (вторични) токсични вещества с окислително действие – фотооксиданти (азотни окиси, озон, водороден прекис, формалдехид, пероксиацетилнитрат, полициклични ароматни въглеводороди и други), които водят до:
        • алергични заболявания на очите, дихателните пътища и кожата;
        • остри и хронични болести на дихателната система;
        • повишена заболяемост и смъртност от хроничен бронхит, емфизем и рак на белия дроб;
        • намаляване на имунната защита на организма.

        За да дишаме по-чист въздух, бихме могли:

        • да се придвижваме по-често пеша или с велосипед;
        • да предпочитаме обществения трансопорт вместо личните си автомобили;
        • да използваме по-ненатоварени маршрути и да избягваме задръстванията в пиковите часове;
        • да избягваме да зареждаме колата си с гориво в горещите часове на деня;
        • да използваме висококачествени моторни масла и горива;
        • да поддържаме автомобила си в техническа изправност, което подобрява неговата икономичност и понижава консумацията на гориво.

ШУМОВО ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ АВТОМОБИЛИТЕ

        Един от основните източници на шум в градовете са транспортните средства.
        Понастоящем в големите градове на света, през деня уличният шум е с интензивност 65 – 85 дБ (А), а в градовете у нас – 65-75 дБ (А), като във върховите часове достига до 90 – 95 дБ (А). За сравнение интензивността на шума при тих разговор между двама души е 40 дБ (А), а на реактивен самолет на височина 100-200 метра - 115 дБ (А ).
        Високите нива на уличния шум водят до повишаване на шума в жилищата.
        Нормата за пределно допустимо ниво на шума в жилища, възприета в редица страни, както и в България е 30-35 дБ (А).
        Шумът в населените места е стресов фактор за организма и ефектът му е свързан със засягането на всички органи и системи; намалена работоспособност; преумора, вследствие на нарушени сън и отдих.

        Наднормените нива на шума от автотранспорта са предпоставка за:

        • развитие на неврози, язвена болест, артериална хипертония, сърдечно -съдови заболявания;
        • понижена имунна защита на организма.

        За да живеем по-спокойно в града, бихме могли:

        • да подменим шумния ауспух на автомобила си;
        • да настроим алармената инсталация на автомобила си да се самоизключва бързо, след като е задействана;
        • да не натискаме клаксона и да не форсираме двигателя без нужда;
        • да не усилваме прекалено звука на стереоуредбата в автомобила си.





ПРОУЧВАНЕ НА ЗНАНИЯ, ПОВЕДЕНИЕ И ОТНОШЕНИЕ КЪМ БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ СРЕД ВЪЗРАСТНО НАСЕЛЕНИЕ ОТ ГРАД ВЕЛИКО ТЪРНОВО

        КРАТЪК АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

        Всяко домакинство годишно произвежда около един тон битови отпадъци. Приблизително половината от това количество може да се рециклира. Рециклирането на отпадъците води до по-ефективно използване на суровините, снижаване на енергийните разходи и не на последно място –ограничаване на вредното им въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Рециклирането заедно с намаляването и предотвратяването на образуване на отпадъци чрез многократно ползване на стоките са сред най-важните принципи на съвременно управление на отпадъците.
        В рамките на програма СИНДИ Регионална здравна инспекция – Велико Търново реализира социологическо проучване, с цел установяване на знанията, поведението и нагласите на възрастното население от Велико Търново относно събирането, изхвърлянето и обезвреждането на битовите отпадъци и свързаните с тях рискове за здравето и околната среда.
        С изследването бяха обхванати 91 души на възраст от 23 до 61 години, от които 71,4% са жени и 27,5% – мъже.

        РЕЗУЛТАТИ:

        I. ЗНАНИЯ ЗА БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ
        Смесените битови отпадъци съдържат приблизително 1% опасни битови отпадъци – това са отпадъци от домакинства, чийто състав, количество и свойства замърсяват околната среда и създават риск за човешкото здраве и за които се прилагат по-строги изисквания при тяхното третиране.
        • Гражданите на Велико Търново са добре информирани, кои са опасните битови отпадъци – батерии, луминисцентни лампи (35,2%); бои, автомобилни консумативи и петролни продукти, домакински препарати и други (13,2%) и лекарства (2,2%). Те знаят, че основните източници на здравен риск при изхвърляне на батерии са съдържащите се в тях тежки метали (олово, живак, манган и др.) – 70,3% и киселини – 42,9%. Според великотърновци трите най-важни последствия от вредното въздействие на опасните битови отпадъци върху околната среда и човешкото здраве са: замърсяват почвата и водите – 80,22%; попаднали в околната среда някои от тях се разграждат хиляди години – 50,55% и причинят отравяния – 42,86%.
        • Почти три четвърти от анкетираните (73,6%) лица знаят съответствията между цветовете на контейнерите и видовете отпадъци, които трябва да бъдат изхвърлени в тях при разделното им събиране.
        • Повече от две трети (67,0%) от запитаните не знаят, че количеството на производствените отпадъци е най-голямо в сравнение с всички останали видове отпадъци.
        • Приблизително две трети от великотърновци нямат задълбочени познания за начините на обезвреждане и преработка на различните видове отпадъци; едва една трета (31,9%) са отговорили, че компостирането е най-подходящият метод за третиране на биоразградими отпадъци, а още по-малко – 13,2% знаят, че салфетките и тоалетната хартия не подлежат на повторно рециклиране и най-подходящо от екологична гледна точка е да се изхвърлят смесени с биоразградимите отпадъци за компостиране.
        • Почти всички анкетирани (80,2%) не знаят, че при проблем или за организиране на транспортирането на опасни битови отпадъци трябва да се обръщат към Общината, като отговорна за целта институция; още по-висок е относителният дял (90,1%) на тези, които не знаят къде на територията на нашата област или страна има завод за рециклиране на отпадъци.

        II. ПОВЕДЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪБИРАНЕТО И ПРЕДАВАНЕТО НА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ
        • Великотърновци са отговорни по отношение изхвърлянето на опасни битови отпадъци: почти половината от анкетираните – 46,2% се стараят да закупуват минималните количества, които са им необходими според случая и да ги оползотворяват без остатък в рамките на посочения срок на годност, а 14,3% ги складират в дома си (килери, мази, тавански помещения). Положителен резултат е, че никой от запитаните не изхвърля опасните битови отпадъци в канализацията, защото това може да предизвика замърсяване на съоръженията за пречистване на водите.
        • Макар още да не са си изградили екологични навици и поведение все пак почти половината великотърновци (46,2%) започват да мислят в тази посока и да се стараят поне понякога да събират разделно отпадъците си.
        • Огромното разнообразие на електрическите и електронни уреди и инструменти, изработени от различни материали и в различна комбинация, прави трудно въвеждането на унифицирани правила за събирането, транспортирането, оползотворяването или обезвреждането им. На територията на страната вече функционират заводи за рециклиране на бяла и черна техника. Създадена е система за връщане и събиране на тези отпадъци, като в нея са включени и търговците на съответните стоки. Приблизително една пета (22,0%) от великотърновците се възползват от системата и предават уредите си в магазините за техника, половината (51,7%) спазват един от основните принципи при управлението на отпадъците – многократна употреба на стоките – и подаряват електроуредите си на хора, които могат да ги ремонтират и да ги ползват и за в бъдеще, но за съжаление 20,9% ги изхвърлят в/до контейнера за смесени отпадъци.
        • Изборът на голяма част от анкетираните, при закупуване на стоки и продукти за бита, вече се основава и на екологични критерии: 39,5% от запитаните ползват полиетиленови торбички за многократна употреба, а 27,5% – текстилни, хартиени и други екологични; 47,3% винаги предпочитат продуктите им да са в екологична опаковка (стъклена, хартиена) или без опаковка; почти една четвърт (24,2%) заявяват, че всички крушки в дома им са енергоспестяващи, а повече от половината (57,1%) са започнали да подменят електрическите уреди и крушки в дома си с енергоспестяващи такива.
        • Информираността на великотърновци за възможностите за разделно събиране на опасни битови отпадъци е база за формиране на отговорно екологично поведение. Почти всички анкетирани лица са информирани, че в Община Велико Търново са поставени съдове за разделно събиране на батерии. За съжаление почти две трети от запитаните (62,6%) не знаят и не са се интересували къде в близост до тяхното жилище или в града като цяло има такива, а 57,1% изхвърлят батериите си заедно с останалите битови отпадъци за депониране.
        • Наличието на опасни вещества в отпадъците от строителни и ремонтни дейности (азбест, олово и други тежки метали, въглеводороди, бои, лепила), макар и в минимални количества, налага предприемането на специални мерки при тяхното управление. Огромното количество на този вид отпадъци затруднява и оскъпява тяхното транспортиране и цялостно управление. Повече от половината (51,7%) от анкетираните лица обаче изхвърлят строителни си отпадъци в контейнерите за смесени битови отпадъци, а 11,0% – на нерегламентирани сметища извън града/селото.
        • Фармацевтичните продукти с изтекъл срок на годност са потенциално опасни продукти, защото при смесване с останалите битови отпадъци не могат да се предвидят възможните химически реакции или да се гарантира, че с инфилтрацията в почвата и водата няма да се разпространят токсични вещества. Те в никакъв случай не трябва да се изливат и в канализацията, защото могат да повлияят на съоръженията за пречистване на отпадни води. Българското законодателство не е регламентирало този проблем, макар и да има вече разработени проекти. При така съществуващите условия повече от половината (55,0%) от запитаните изхвърлят остатъка от лекарствата си в контейнера за смесени отпадъци.
        • Почти една трета (30,8%) от анкетираните лица смятат, че информацията за проблемите на околната среда в региона не е достатъчна и се налага сами да търсят такава (от интернет и съответните институции).
        • Смесеното изхвърляне на отпадъците в общ контейнер ги прави негодни за рециклиране. Дори един неволно изхвърлен битов отпадък в контейнер за разделно събиране води до замърсяване и невъзможност за преработка на всички останали отпадъци в съответния съд. В Община Велико Търново е въведена система за разделно събиране на отпадъците от 2006/2007 година. За съжаление едва 16,5% от великотърновци събират разделно отпадъците си. Повече от половината (57,1%) анкетирани имат скептично отношението към разделното събиране на битовите отпадъци – те подкрепят идеята, но смятат, че тези отпадъци не се рециклират, а 20,9% все още не са си изградили навици и се затрудняват да събират по този начин отпадъците.

        III. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ, СВЪРЗАНИ С ОКОЛНАТА СРЕДА
        • Почти всички граждани на Велико Търново (82,4%) са единодушни, че всички ние носим споделена отговорност при решаване на екологичните проблеми.
        • Великотърновци (73,7%) са отговорни родители, а опазването на околната среда приемат за ценност, която трябва да бъде предадена на поколенията, затова помагат на децата си да формират навици за опазване на околната среда.
        • Такса „Смет”, може би поради не малката си стойност, обикновено се приема доста противоречиво от гражданите на Велико Търново и страната. Почти всички запитани лица (81,3%) са единодушни, че базата за изчисляване на таксата не трябва да бъде квадратурата на жилището (както е по сега действащото законодателство), а количеството на отпадъците, което зависи от броя на живеещите в домакинството.

        ИЗВОДИ:

        Проучването установява, както положителни, така и неблагоприятни резултати по отношение на знанията, нагласите и поведението на възрастното население от Велико Търново към битовите отпадъци. Почти всички запитани граждани са единодушни, че всички ние носим споделена отговорност при решаване на екологичните проблеми, но на практика те са критични, повече към отговорните институции, отколкото към себе си. В същото време голяма част от тях не са склонни да променят навиците си – не знаят и не се интересуват къде в близост до дома им има контейнери за батерии, затрудняват се (а може би и не желаят) да събират разделно отпадъците, не биха променили навиците си при закупуване на стоки и продукти за бита, замърсяват околната среда със строителни отпадъци.
        Противоречивите резултати от изследването налагат реализиране на дейности за повишаване на информираността на населението и за изграждане на навици и поведение, насочени към опазване на околната среда и човешкото здраве.