A- A+
 

ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

        Психичното здраве е състояние на благополучие, равновесие и комфорт, при което човек е максимално работоспособен и удовлетворен от себе си и от това, което върши. Способен е да се справи с нормалните стресови фактори на живота; общува без напрежение с другите хора, активно се развива и усъвършенства.

        Психичното здраве дава възможност за:
                • нормално развитие и изява на човешките потенциали
                • самостоятелен, смислен и удовлетворяващ живот
                • изграждане на хармонични човешки отношения:
                - със собствените си потребности, чувства и желания
                - с общността, в която живееш – да взаимодействаш и се свързваш с другите хора по взаимно обогатяващ и подкрепящ начин
                • пълноценна професионална изява
                • отсъствие на трайно чувство на страдание, унижение или изолация.
        Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението, депресията, неврозите, тревожността, страховете, комплексите и други. Това не са заболявания на психиката, а по-скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики:
                • обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията му с другите хора.
                • субективна: човек с психологически проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите и действията си, безпокойство за бъдещето.
        При по-продължително преживяване на душевен дискомфорт трябва да се потърси помощ от специалист (психолог, психиатър, психотерапевт), който може да ви помогне да:
                • се справите с тъжните/ тревожните мисли, с чувството за безнадеждност и ниска самооценка;
                • противостоите на трудностите;
                • решите своите проблеми;
                • понесете загубите, които ви поднася съдбата.

Когато човек вярва в себе си и се цени такъв, какъвто е
има шанс да се справи с всички предизвикващи го ситуации.




Анализ
на резултатите от проучване на здравето и нивото на възприет стрес на учениците в град Велико Търново

        І. УВОД
        Потенциалният ефект на преживявания стрес върху здравето на хората е една от основните причини за задълбоченото изследване на този феномен. Проучванията сочат, че съществува връзка между стреса и заболяванията, а някои експериментални изследвания доказват, че стресът може да причини болест. Физическите страдания, причинени от остър и хроничен стрес, предизвикват повишена смъртност от сърдечносъдови заболявания, хипертония, потиснат имунен отговор, заболявания на дихателната и мускулната системи, метаболитен синдром и някои видове рак. В допълнение физиологичните изменения, причинени от стрес, водят до отслабена памет и затруднена пространствена ориентация.
        Както хроничният, така и острият стрес водят не само до физиологични промени, но и до промени в поведението. В опита си да подобрят своето настроение, хората, които преживяват хроничен стрес, по-често от останалите пушат, консумират алкохол, злоупотребяват с наркотични вещества и не спазват здравословен цикъл на сън и бодърстване.
Стресът предизвиква физиологични изменения в организма, чрез които повлиява сериозно и върху психичното здраве на хората. Установено е, че стресът е свързан с тревожността, а хроничният стрес в частност демонстрира специфична връзка с отключването на тревожност и депресия.
        Връзката стрес-болест не е пряка и съществуват редица доказателства, че множество фактори отслабват или усилват ефектите на стреса върху физиологичното и психичното състояние на хората. Примери за фактори, редуциращи преживявания стрес, са физическите упражнения и техниките за релаксация, социалната подкрепа, оптимизмът, хуморът и други. Ниската самооценка и враждебността от друга страна, са типичен пример за повишена стресова реактивност.

        ІІ. ЦЕЛ
        Настоящето проучване е проведено в периода май – юни 2012 година и има за цел оценка на здравето и степента на възприет стрес на ученици на възраст 15 години във Велико Търново.

        ІІІ. МЕТОДОЛОГИЯ
        С проучването са обхванати общо 267 ученика (145 момичета и 122 момчета) на възраст 15 години от всички средни общообразователни училища и професионални гимназии във Велико Търново.
        Изследваните променливи са: степента на възприеман стрес, субективното възприятие за здравето, здравния статус и поведението на учениците. Предмет на анализ в настоящето проучване е и наличието или отсъствието на връзка между нивото на възприеман стрес и останалите параметри.
        Степента на възприеман стрес е измерена чрез скалата на Шелдън Коен (Perceived Stress Scale), която представлява добре разработен и надежден метод за психосоциална диагностика. Материалът на теста е разпределен в 10 айтеми (въпроси), които изследват степента, в която описаните жизнени ситуации се възприемат от респондентите като стресиращи. Анкетираните посочват, колко често през последния месец са се чувствали по определен начин по 5-степенната скала на Ликерт (0 = никога 1 = почти никога, 2 = понякога, 3 = доста често, 4 = много често).
        Скалата включва две групи въпроси: първата – отразяваща негативни чувства (тревожност, яд, нервност) и неспособност за справяне със стреса, а втората – изразяваща положителни емоции и способност да се действа в стресови ситуации.
        Субективното възприятие за здравето се установява чрез три въпроса, които се отнасят до: възприемането и оценяването на здравословното състояние; промените, настъпили в него през изминалата година и грижата за здравето.
Здравният статус и поведение се измерват с изследване на кръвното налягане, и въпроси, отнасящи се до консумация на алкохол, тютюнопушене, физическата активност и наличие или отсъствие на сериозно заболяване.

        ІV. Анализ на резултатите
        Получените резултати дават възможност да се изведат основните тенденции в субективното възприемане на здравето на учениците, нивата на възприет стрес и здравния им статус и поведение.
        1. Субективното възприемане на здравето
        • Здравно състояние – почти всеки пети от учениците описва здравето си като отлично (19,4%), а повече от половината (63,6%) – като добро. Задоволително е здравето на 12,7% от анкетираните. Останалите ученици посочват, че здравето им се влошава периодично или е лошо – съответно 3,37% и 0,75%.
        • Грижата за здравето е от първостепенно значение за по-голямата част от изследваните ученици (79,0%); малко загрижени са 19,1% от тях, а грижа за здравето липсва у 1,8%.
        • Промени в здравното състояние – всеки четвърти (25,8%) от изследваните смята, че в сравнение с изминалата година има подобрение на здравето си, докато 9,2% съобщават за влошаване на здравето. При 67,04% от учениците здравната ситуация не се е променила през из¬миналата година.
        • Боледуване – по-голямата част от анкетираните ученици (91,39%) не са боледували през изминалия месец, а 8.61% се оплакват от главоболие, виене на свят, отпадналост, болки в областта на корема, кръста и очите, кашлица, хрема и други.
        2. Възприет стрес
        Въпросникът е свързан основно с усещането за непредсказуемост, неконтролируемост и претовареност на респондентите. Нивата на възприемания стрес се променят под въздействие на ежедневните трудности, сериозни проблеми или промени във възможностите за справяне, вследствие на което прогностичната валидност на този въпросник рязко намалява след две до четири седмици от провеждането му, т.е въпросникът показва колко добре изследваните са се справили със стреса, който е настъпил през последния месец. Крайният резултат варира от 0 до 40 точки, като по-високите резултати показват по-голямо ниво на възприеман стрес. Средната стойност (норма) за целия тест е 16 при стандартно отклонение 6,41 (М=16; SD=6,41).
        Проучването показва, че:
        • Над две трети (70,04%) от изследваните лица (48,66% от момичетата и 51,36% от момчетата) в настоящата извадка съобщават за средни нива на възприет стрес;
        • Всеки пети (17,23%) от изследваните е с високи нива на възприет стрес, като относителният дял на момичетата е шест пъти по-голям от този на момчетата (86,95% срещу 13,00%);
        • С ниски нива на възприет стрес са 12,73% от изследваните, като делът на момчетата е по-голям от този на момичетата (58,82% срещу 41,17%).
        3. Здравен статус и поведение
        • Консумация на алкохол – почти всички от анкетираните ученици (95,9%) не консумират често и в големи количества алкохолни напитки. Делът на момчетата, които са посочили, че консумират по-големи количества алкохол е двойно повече от този на момичетата (5,7% срещу 2,8%).
        • Тютюнопушене – редовни пушачи са почти една четвърт (24,0%) от анкетираните ученици, като не се наблюдават съществени различия по пол (23,0% от момчетата и 24,8% от момичетата).
        • Физическа активност – почти три четвърти от запитаните ученици – 74,5% посочват, че са физически активни (спортуват, ходят пеша и други.). Не са физически активни една четвърт (25,5%) от анкетираните, като делът на момичетата е по-голям от този на момчетата (29,0% срещу 21,3%).
        • Кръвно налягане – с високо артериално налягане (стойности над 130/85 mm Hg) са 11,2% от изследваните лица, като делът на момчетата (17,2%) е почти три пъти по-голям в сравнение с този на момичетата (6,2%).
         4. Резултати от проучване на възприетия стрес в зависимост от оценката на здравето, кръвното налягане и поведение

        Обобщените резултати от проучването са представени на таблицата и диаграмата към нея в %.

Фактори

Средни и ниски нива на възприет стрес

Високи нива на възприет стрес

Лошо и влошено здравословно състояние

3.17

8.70

Боледуване

8.14

10.87

Консумация на алкохол

4.52

2.17

Тютюнопушене

22.17

32.16

Упражняване на физическа активност

78.28

56.52

Високо артериално кръвно налягане

1.81

2.17

 

        Резултатите показват, че:
        • делът на учениците, упражняващи физическа активност е по-голям при тези с ниски и средни стойности на възприет стрес в сравнение с тези с високи стойности (78,28% срещу 56,52%), което подкрепя тезата, че физическите упражнения са ефективен метод за редуциране на преживяния стрес;
        • делът на учениците с високи нива на възприет стрес по-често (от 2,7 до 9,9 пункта) от останалите боледуват, определят здравето си като лошо или влошено, и пушат.

        ИЗВОДИ:

        1. Грижата за здравето е широко разпространена сред учениците, което е положителен резултат, като се има предвид фактът, че те са една относително здрава популация и според традиционно заложе¬ния модел в нашето общество - грижата и вниманието за здравето започват при наличие на отклонения и затруднения или при появата на болест.
        2. За всеки трети от изследваните ученици през изминалата година са настъпили промени в здравното състояние, като в повечето случаи става въпрос за подобряване, а не за влошаване на здравето.
        3. Настоящата извадка се характеризира със средни нива на възприет стрес, което е благоприятен резултат.
        4. Проучването показва, че съществува корелация между възприетия стрес на учениците и някои от факторите в начина им на живот – физическа активност и тютюнопушене, както и със самооценката и здравното им състояние.

        В заключение може да се каже, че колкото по-рано се формират модели на поведение, в които се отделя внимание и проявява грижа за здравето, толкова по¬вече в дългосрочна перспектива ще се постигне превенция на заболяванията и преодоляване на стреса.