ДА ПОСТАВИМ ПОД КОНТРОЛ КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ
Всяка година, в света близо 8 МИЛИОНА
ДУШИ умират преждевременно и ненужно от заболявания, свързани
с повишеното кръвно налягане.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ
Кръвното налягане е налягането,
което кръвта упражнява върху стените на кръвоносните съдове
при всеки удар на сърцето. Това налягане е необходимо на кръвта,
за да може тя да достигне до всички части на човешкото тяло.
Когато сърцето се свива (нормално
около 60 – 80 пъти в минута), то изтласква кръвта в артериите
и налягането в тях се увеличава. Обратно, когато сърцето се
отпуска между две свивания, налягането на кръвта намалява. Следователно
има две нива на кръвно налягане: горно ниво, когато сърцето
се е свило и долно ниво, когато сърцето се е отпуснало. Горното
ниво на налягане се нарича систолно налягане, а долното – диастолно
налягане.
Кръвното налягане е подложено на
денонощни колебания: най-високите стойности са рано сутрин и
в късния следобед, значително по-ниски са - по обедно време
(особено след обяда) и най-ниски – през нощта.
Стойностите на кръвното налягане
варират в определени граници и в зависимост от извършваната
дейност – при физическо натоварване кръвното налягане се покачва,
а при покой и почивка - се нормализира.
АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ
Повишеното кръвно (артериално) налягане
се нарича артериална хипертония и е едно от най-честите болестни
състояния при човека. Артериалната хипертония може да бъде самостоятелно
заболяване или състояние, свързано с други болести – бъбречни,
ендокринни, неврогенни.
Артериалната хипертония е състояние
на трайно повишение на диастолното налягане над 90 мм живачен
стълб (Hg) и/или повишено систолно налягане над 140 мм Hg при
лица над 18-годишна възраст.
КАТЕГОРИИ (СТЕПЕНИ) НА АРТЕРИАЛНОТО
НАЛЯГАНЕ И АРТЕРИАЛНАТА ХИПЕРТОНИЯ
|
|
|
Оптимално |
|
|
Нормално |
|
|
Високо нормално |
|
|
| Степен 1 хипертония (лека) |
|
|
| Степен 2 хипертония (умерена) |
|
|
| Степен 3 хипертония (тежка) |
|
|
За хората със захарен диабет и/или
бъбречни заболявания, желаните стойности на кръвното налягане
са по-ниски – под 130/80 mm Hg.
РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА АРТЕРИАЛНАТА
ХИПЕРТОНИЯ
В 90 - 95% от случаите на артериална
хипертония, причините остават неизвестни.
Рисковите фактори, които увеличават вероятността (риска) от
възникване на артериална хипертония са две групи: управляеми
и неуправляеми.
Управляемите рискови фактори са:
наднормено тегло, повишена консумация на готварска сол и алкохол,
ниска физическа активност и заседнал начин на живот, тютюнопушене,
психо-емоционално напрежение и стрес.
Неуправляеми рискови фактори са:
възраст, пол, раса, наследственост, генетично предразположение.
УСЛОЖНЕНИЯ НА АРТЕРИАЛНАТА ХИПЕРТОНИЯ
Повишеното кръвно налягане причинява
екстремно натоварване на сърцето и кръвоносната система. Колкото
по-високи са стойностите на кръвното налягане, толкова риска
от усложнения за здравето е по-висок.
Повишеното кръвно налягане е “безмълвно
и опасно” заболяване, тъй като обикновено протича безсимптомно
или с незначителни оплаквания (главоболие, замайване, задух
и зрителни нарушения).
Артериалната хипертония уврежда
сърдечно-съдовата система и може да доведе до тежки последствия
- сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна и бъбречна недостатъчност.
Повишеното кръвно налягане уврежда също и очите.
Ето защо профилактиката и ранното
откриване на хипертонията предпазват от късните усложнения на
заболяването.
КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА ПОСТАВИТЕ
ПОД КОНТРОЛ ПОВИШЕНОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ
Първата и от особена важност стъпка
за справяне с артериалната хипертония е здравословният начин
на живот.
Спазвайте следните препоръки:
• Намалете количеството на приеманата
с храната сол - до 5 г дневно (1 чаена лъжичка без връх) или
2 г натрий. Това може да постигнете, като ограничите консумацията
на храни, съдържащи сол (месни и колбасарски изделия, консерви,
сирене, хляб и тестени произведения) и внимавате с употребата
на продукти с високо съдържание на натрий, но без солен вкус
- яйца, пресни млечни продукти, ориз, газирани напитки, минерални
води, хранителни добавки (бакпулвер, сода за хляб, натриев хидрооксид,
натриев сулфид и други).
• Увеличете консумацията на растителни
храни - плодове, зеленчуци и пълнозърнени храни; предпочитайте
продукти с по-ниско съдържание на животински мазнини – риба,
пилешко (без кожата) и телешко месо, обезмаслени и с ниска масленост
млека и млечни произведения.
• Поддържайте здравословно телесно
тегло. Индексът на телесната маса (ИТМ) да бъде в границите
от 18,5 до 24,9.
ИТМ се определя като се раздели
теглото в килограми на ръста в метри, повдигнат на квадрат.
• Спрете да пушите.
• Движете се повече, правете физически
упражнения (не по-малко от 5 - 6 км ходене пеша или 30 – 40
минути физически упражнения дневно).
• Ограничете консумацията на алкохол.
Не превишавайте границите на разумната дневна употреба на алкохол
(според експерти на Световната здравна организация), които са
следните:
|
|
|
| КОНЦЕНТРАТ (40°)или |
|
|
| ВИНО (11°)или |
|
|
| БИРА (5°) |
|
|
Никога не употребявайте и трите
вида алкохол в един и същ ден!
• Намерете своя индивидуален подход
за справяне със стреса (автотренинг, почивка и приятни занимания,
достатъчен сън).
• Ограничете или намалете приема
на психоактивни вещества (храни и напитки, съдържащи кофеин,
протеинови и високонергийни добавки и други).
Втората стъпка за справяне с повишеното
кръвно налягане е да приемате предписаните от Вашия лекар медикаменти
(лекарства) цял живот. Никога не прекъсвайте лечението си, дори
да се почувствате по-добре, преди да сте се консултирали с Вашия
лекар.
Знайте, че артериалната хипертония
може да се контролира ефективно!
Вие можете сами да контролирате
кръвното си налягане, като го мерите два пъти дневно – сутрин
и вечер (в часовия интервал 21.00 – 22.00 часа), както и във
всички случаи на неразположение. Преди самото измерване не трябва
да сте употребявали кафе или да сте пушили цигара поне в последните
30 минути. За да поддържате безопасно кръвно налягане, записвайте
регистрираните резултати от измерванията в свой дневник за самоконтрол.
Добрият и правилен контрол на повишеното
кръвно налягане ще Ви осигури нормален и качествен живот с добро
самочувствие и работоспособност, здраве и дълголетие.
РЕЗЮМЕ НА АНАЛИЗ
НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ЧЕСТОТАТА НА ПОВИШЕНОТО КРЪВНО
НАЛЯГАНЕ СРЕД УЧЕНИЦИ
ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Артериалната хипертония – едно от
най-честите болестни състояния при човека, може да бъде самостоятелно
заболяване или свързано с други болести – бъбречни, ендокринни,
неврогенни. В детската възраст повишеното кръвно налягане е
основен или второстепенен симптом на редица заболявания, най-често
сред по-големите деца.
Фамилната предразположеност, повишената
консумация на сол и алкохол, ниската физическа активност, тютюнопушенето,
психо-емоционалното напрежение са рискови за здравето на децата
фактори, които увеличават вероятността от възникване на артериална
хипертония в по-късна възраст. При учениците хипертонията се
среща най-често сред тези с наднормено тегло, с диабет, подложени
на стрес или генетично предразположени към заболяването.
В периода 31 май – 8 юни 2012 година,
Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Велико Търново и Община
Велико Търново реализираха социологическо изследване за установяване
на честотата на повишено кръвно налягане и разпространението
на фактори на риска за него сред учениците на 15-годишна възраст
от град Велико Търново. Изследването се проведе в рамките на
Месеца за профилактика на високото кръвно налягане по програма
СИНДИ.
Изследването обхвана 267 ученици на 15 годишна възраст – 122
момчета и 145 момичета, от всички средни общообразователни училища
и професионални гимназии на Велико Търново (по една паралелка
от училище).
Извадката е формирана по признака
“възраст”, тъй като по данни от последното изследване за носителство
на фактори на риска за здравето на учениците (детска компонента
на програма СИНДИ – зона Велико Търново „Здрави деца в здрави
семейства”, 2009 г.), от всички изследвани на възраст между
14 и 18 години, най-много ученици с повишени стойности на кръвното
налягане са сред 15-годишните.
Измерването на кръвното налягане
на учениците беше извършено от медицинските специалисти от здравните
кабинети в съответните училища, а анкетиране (чрез индивидуално
интервю) за фактори на риска в начина на живот – от експерти
на РЗИ – Велико Търново.
Резултати:
1. Фактори на риска, свързани с начина на
живот
За разпространението на поведенческите фактори сред 15-годишните
ученици – употреба на алкохол, консумация на сол, физическа
активност и тютюнопушене, съдим по дадените от изследваните
ученици отговори и преценка.
Почти всички анкетирани ученици (95,9%) смятат, че не консумират
често и в големи количества алкохолни напитки – 94,3% от момчетата
и 97,3% от момичетата. Момчетата, които са заявили, че консумират
по-големи количества алкохол са два пъти повече от момичетата
(5,7% срещу 2,8%).
Нездравословният навик да прекаляват
със солта в храната притежават 34,5% от запитаните ученици,
като съществени различия по пол не се наблюдават – 35,3% от
момчетата и 33,8% от момичетата. Все пак положително е, че почти
две трети от анкетираните (65,5% от момчетата и 66,2% от момичетата)
не злоупотребяват с консумацията на сол.
По-голямата част от запитаните ученици – 74,5% са на мнение,
че имат нормална физическа активност (ходят пеша средно дневно
повече от 60 минути, спортуват и т. н.), като относителният
дял на момчетата е по-висок от този на момичетата (съответно
78,7% и 71,0%). Обезпокоителен факт е, че една четвърт (25,5%)
от учениците не спортуват, сред които преобладават момичетата
(29,0% срещу 21,3%).
Почти всеки четвърти (24,0%) от анкетираните ученици пуши редовно
– т.е. всеки ден (23,0% от момчетата и 24,8% от момичетата).
2. Фамилна предразположеност
Приблизително всеки трети от запитаните
ученици – 27,3% (31,2% от момчетата и 24,1% от момичетата) съобщава
за лица до 60-годишна възраст в семейството (майка, баща, брат,
сестра) с поставена диагноза хипертония. Такъв проблем не съществува
при почти три четвърти от изследваните ученици (72,7%) – 68,9%
от момчетата и 75,9% от момичетата.
3. Индекс на телесната маса (ИТМ)
По данни на анкетираните за ръст
и тегло е изчислен Индексът на телесната маса, като са използвани
критериите за оценка на теглото за деца и юноши, препоръчани
от СЗО.
? С нормално телесно тегло са почти
всички (81,3%) от анкетираните ученици на 15-годишна възраст,
73,8% от момчетата и 87,6% от момичетата;
? С телесно тегло под нормата са
2,6% от запитаните, 2,5% от момчетата и 2,8% от момичетата;
? С наднормено телесно тегло са
12,4% от анкетираните, като делът на момчетата (17,2%) е два
пъти по-голям в сравнение с този на момичетата (8,3%);
? Със затлъстяване са 3,7% от учениците,
предимно момчета – 7,1% срещу 1,3% от момичетата.
Разпределението по пол показва значителни
разлики между момчетата и момичетата, в полза на последните,
което корелира и с резултатите за повишени стойности на кръвното
налягане.
4. Кръвно налягане
Изследването установи по-високи
средни стойности на систоличното налягане при момчетата в сравнение
с тези при момичетата, съответно 115,43 mm Hg срещу 105,27 mm
Hg. Аналогични са резултатите и по отношение на средните стойности
на диастоличното налягане – 70,57 mm Hg при момчетата и 67,70
mm Hg при момичетата.
Резултатите от измерванията на кръвното
налягане показват, че с повишени стойности на кръвното налягане
(над 130/85 mm Hg), в т. ч. и стойности, определени като високо
нормални по класификация на СЗО, са 11,2% от 15-годишните ученици
на Велико Търново, като делът на момчетата (16,4%) е почти три
пъти по-голям в сравнение с този на момичетата (6,2%).
С нормално и оптимално систолично
кръвно налягане (по-малко от 130 mm Hg) са почти всички от изследваните
ученици – 89,89% (84,43% от момчетата и 94,48% от момичетата),
с високо нормално систолично налягане (130 mm Hg – 139 mm Hg)
са 7,9% от учениците (12,3% от момчетата и 4,1% от момичетата),
а с повишени стойности (над 140 mm Hg) – 2,3% (3,3% от момчетата
и 1,4% от момичетата).
С нормално и оптимално (до 80 mm
Hg) диастолично кръвно налягане са 96,63% от изследваните ученици
– 94,26% от момчетата и 98,62% от момичетата. С повишени стойности
на диастоличното налягане (над 90 mm Hg), в т. ч и високо нормално
(85 mm Hg – 89 mm Hg) са 3,0% от анкетираните (4,92% от момчетата
и 1,38% от момичетата).
Изводи:
1. Изследването констатира, че сред
учениците на 15-годишна възраст във Велико Търново, са налице
рискови фактори, които увеличават вероятността за възникване
на повишено кръвно налягане – повече от една трета (34,5%) от
тях консумират храни, богати на сол; всеки шести (16,1%) е с
наднормено тегло и затлъстяване, а близо една четвърт (24,0%)
– пушат. Фамилна предразположеност към заболяването се установява
при почти всеки трети от анкетираните (27,3%).
Отчитат се и някои благоприятни
резултати, според преценката на анкетираните – почти всички
(95,9%) не злоупотребяват с алкохолни напитки, а близо три четвърти
(74,5%) – спортуват или ходят пеша повече от 60 минути дневно.
2. По отношение нивото на кръвното
налягане всеки десети ученик (11,2%) на 15 годишна възраст от
Велико Търново е с повишени стойности на кръвното налягане (над
130/85 mm Hg), като относителният дял на момчетата е много по-висок
от този на момичетата, както при систоличното, така и при диастоличното
налягане. Резултатите са близки до тези от последното епидемиологично
изследване за носителство на фактори на риска за здравето на
ученици на възраст от 14 до 18 години, проведено в рамките на
детската компонента на програма СИНДИ – “Здрави деца в здрави
семейства” (2009 г.). Като цяло тенденцията за повишени стойности
на кръвното налягане сред 15 годишните ученици, и особено сред
момчетата, се запазва.
3. Проведеното проучване за установяване
на честотата на повишено кръвно налягане и разпространението
на фактори на риска за него сред учениците на 15-годишна възраст
от Велико Търново показва, че е наложително интервенциите за
ограничаване въздействието на рисковите за здравето фактори,
както и за развитието на дейности по промоция на здраве и профилактика
на хроничните неинфекциозни заболявания да продължат. Активиране
на дейностите е необходимо най-вече сред изследваната група
– 15 годишните ученици.
ВРЕДАТА ОТ СОЛТА
STOP
Да намалим приема на готварска сол
Какво знаем за солта?
Готварската сол (натриевият хлорид)
е съставена от два елемента – натрий (Na) и хлор (Cl) – естествени
съставки на повечето хранителни продукти. Тези елементи приемаме
ежедневно с храната дори когато към нея не добавяме нито грам
сол.
Само минимална част от консумираното
количество готварска сол идва от солницата. В домакинството
за приготвянето на ястията, както и за допълнително солене на
масата се използват само 1-2 г готварска сол. 80 % от дневно
приеманата сол се намира “скрита” в готовите хранителни продукти.
Основни вносители на готварска сол
са:
• хляб (4 филии бял хляб = 2.5 г
сол)
• месни и зеленчукови консерви
• туршии
• колбаси, пушени меса
• сирене
• маслини
• готови сосове
• майонеза
• осолени ядки
Защо солта вреди?
Солта свързва водата в организма.
Затова приемането на твърде много сол ускорява увеличаването
на обема на кръвта, склонността на кръвоносните съдове да се
стесняват и води до покачване на кръвното налягане. Прекомерната
употреба на готварска сол предизвиква:
• Задържане на по-голямо количество
вода в организма;
• Затрудняване на работата на сърцето,
бъбреците и черния дроб;
• Задържане на токсините в организма;
• Повишаване на риска от инсулти
и инфаркти;
• Влошаване на зрението;
• Наднормено тегло и заболявания
като: нефрит, остеопороза, рак на стомаха, Мениеров синдром,
цироза на черния дроб, загуба на калций, хроничен гастрит и
др.
Колко сол ни е нужна?
Нужното количество сол за възрастен
човек дневно е не повече от 5 г (= 1 ч.л.) или 2 г натрий. Средното
потребление на готварска сол в България е 10-15 г дневно (=
3 ч.л.)
Това количество
е три пъти по-високо от препоръчваните норми.
Ето защо, използвайте пестеливо
готварската сол или солете само в краен случай!
За да намалите консумацията на готварска
сол:
• Ограничавайте приема на готварска
сол с обичайните хранителни продукти, като месни и колбасарски
изделия, сирене, хляб и тестени произведения;
• Внимавайте с употребата на продукти
с високо съдържание на натрий, но без солен вкус: яйца, пресни
млечни продукти, ориз, газирани напитки (без вино) и минерални
води;
• Проверявайте етикетите на хранителните
продукти за съдържание на сол или натрий.
Хранителни добавки съдържащи
натрий са:
бакпулвер, сода за хляб, натриев хидроксид, натриев сулфид и
др.
Здравословното, бедно на сол хранене,
не означава, че трябва да престанете да изпитвате удоволствие
от храната. Както всяка промяна в начина на живот, всичко трябва
да става постепенно. Ето защо, малко по малко всеки ден намалявайте
количеството сол, което добавяте към храната и при приготвянето
на различни рецепти. Изпробвайте алтернативни подправки.
Високата консумация на сол е само
една от предпоставките за развитие на хипертония и инсулти.
ЗАПОМНЕТЕ!
Сърдечно-съдовите заболявания са
резултат от нездравословен начин на живот, който Вие можете
да промените, като:
• Консумирате повече плодове и зеленчуци
и намалите мазнините в храната;
• Пиете умерени количества алкохол;
• Поддържате здравословно телесно
тегло;
• Спрете да пушите;
• Увеличите своята физическа активност,
спортувате редовно независимо от възрастта;
• Намерите своя индивидуален подход
за справяне със стреса.
БЪДЕТЕ РАЗУМНИ!
Следвайки съветите за здравословен
начин на живот, Вие не само ще намалите риска от сърдечно-съдово
заболяване, но ще се почувствате по-добре физически и психически,
ще запазите здравето си и ще се радвате на живота.
Изборът да живеете здравословно е изцяло
Ваш!
Нещо повече – Вашият пример може да помогне
и на други хора!
Желаем Ви успех!
За да намалите приема си на готварска
сол:
• Не поставяйте солница на масата
по време на хранене;
• Когато готвите, посолявайте яденето
едва преди да го свалите от печката;
• Избягвайте туршиите, киселото
зеле, консервите, колбасите и осолените меса;
• Обезсолявайте солените храни:
сиренето, туршията, маслините;
• Предпочитайте сол с намалено съдържание
на натрий (профилактична или калиева сол) за посоляване;
• Използвайте зелени подправки (магданоз,
копър, целина и др.) и лимонов сок вместо сол;
• Старайте се да не приемате повече
от 5 г сол дневно;
Имайте предвид, че:
щипка сол = 1.5 г
сол на върха на ножа = 0.25 г
• Употребявайте повече пресни плодове
и зеленчуци
